За нейна изненада, имаше светлина. Химическите факли продължаваха да си стоят там, поклащайки се на повърхността.
— Какво виждаш? — попита Чейс.
— Покривът е хлътнал на десетина метра от пробива, ето защо е останал по-малък въздушен джоб. — Тя се завъртя във водата. — Виждам една от крайните стени.
— Южната е, там, където бяхме. Трябва да излезем по другия път.
— Добре. — Тя се спусна още няколко стъпки надолу, дръпвайки Чейс със себе си, след което се оттласна напред към върха на покрива. Меката портокалова светлина на факлите я водеше към хлътналия и изместен участък от покрива.
— Внимавай, камъните сигурно са разместени! — предупреди я Чейс.
— Нищо чудно след такава експлозия… — Тя опипа внимателно тавана и осъзна, че взривът е разтрошил слоновата кост, оставяйки остри, стърчащи навън ръбове.
Неочаквано усети леко течение напред. Водовъртежът от частици се забави.
— Еди! Мисля, че го открих!
— Страхотно! Внимавай…
С пропукване един от огромните каменни блокове се поддаде на гравитацията и падна от мястото си, понасяйки след себе си отломки от слонова кост. Той се удари в задната част от костюма на Кари, изтласквайки я настрани.
Чейс я хвана за ръката и я избута нагоре.
— Мамка му! Добре ли си? — Той огледа екипа й. Изпъкналата част, в която се намираха въздушните резервоари и вентилът, бяха смачкани и напукани като яйчена черупка. — Водолазният ти костюм е съсипан — можеш ли да дишаш?
Кари си пое притеснено въздух.
— Нещо не е наред — получавам въздух, но се диша по-трудно. Мисля, че регулаторът е повреден!
Чейс я хвана за ръката.
— Кари, успокой се. Вече сме почти извън храма. Веднага щом излезем, ще открием Хюго и ще се издигнем на повърхността. Петнайсет минути, според мен ще отнеме толкова. Само си пази въздуха и дишай бавно, става ли?
— Добре. — Тя кимна, но лицето й издаваше страх.
Стигнаха до дълбокия отвор в тавана. Кари използва тласкачите, за да излезе от храма, като дърпаше Чейс със себе си. Водата изведнъж стана прозрачна. Чейс се огледа за светлини. Забеляза няколко почти веднага — но те не бяха познати.
— Друга подводница — каза Кари, гледайки отломките на водния съд. Въпреки разрушеното отделение за екипажа, секцията с батериите си оставаше херметически затворена, захранвайки безполезно прожекторите. — Куобрас!
— Хюго трябва да е тук някъде. — Чейс доплува до дупката. — Хюго! Направи ли копие? Ние сме вън от храма, повтарям: намираме се извън храма. Чуваш ли ме?
Тишина, след което се чу:
— Едуард! — Гласът беше слаб, придружен от пропукване на статично електричество, но без никакво съмнение принадлежеше на белгиеца. — Чувам ви! Къде сте?
— Над северната част на храма. А ти?
— Спускам се от югозапад! Виждате ли ме? — Чейс погледна нагоре и долови очертанията на водолазния му костюм. — Добре ли сте?
— Водолазният екип на Кари е повреден — както и моят: пробит е и тласкачите ми не работят. Трябва бързо да излезем на повърхността.
Кастил освети с прожектора си отгоре костюма на Чейс.
— Ето къде е пробит — каза той и посочи към кръста му. Чейс се досети каква е причината. Когато бе използвал ножа си, за да среже екипировъчния си колан, острият връх беше пробил поликарбонатната черупка. Дори в този момент видя как едно малко въздушно мехурче се показва и се стрелва нагоре.
— Разполагаш ли с нещо, с което да запушим дупката?
Чейс поклати глава.
— Едуард, слушай, нещо се е случило на повърхността. Чух…
Клинг…
— Какво беше това, по дяволите? — попита Чейс. Неочакваният звук проехтя като удряне на метал в камък. Той се обърна. Нещо блещукаше слабо, пред тях лежеше някакъв предмет. Той се приближи да види. Винт.
Ново издрънчаване, този път много по-силно и остро. И тримата се завъртяха и видяха един дълъг пилон, който стоеше изправен на каменния покрив. Люлееше се бавно отгоре, като едва докосваше наклонената страна на храма.
Кастил доплува до него и спря, когато осъзна какво беше.
— Това е корабна кука — каза той. — Но защо е…
С периферното си зрение Чейс разпозна падащите около тях предмети. Погледна нагоре.
— Хюго! Махни се оттам!