Твърде късно.
Хеликоптерът на „Ивънър“ се стовари върху Кастил с опашката надолу като копие. Белгиецът бе повален върху покрива на храма.
Една от перките на двигателите се заби дълбоко във водолазния му екип.
— Не! — простена Чейс. Той се опита да стигне до приятеля си, но при разбиването на останалата част от корпуса на хеликоптера ударната вълна се разби в камъните и го оттласна назад.
Тъмен, растящ облак закри светлините на Кастил.
Кръв.
— Хюго! — Водата се оттегли; той отново заплува, ритайки бясно, като игнорира болката в ръката си.
Кари го хвана за костюма, използвайки тласкачите си, за да го дръпне обратно.
— Той умря! — извика тя. — А ние трябва да се махнем оттук. Веднага!
Чейс я заобиколи, изпълнен с гняв и отчаяние.
— Не мога да го оставя тук!
— Но се налага! Погледни! — Тя посочи нагоре…
Към тях се носеха още отломки. Инструменти, капаци на люкове, парчета от перила, дори сегмент от радарната кула на „Ивънър“.
И нещо още по-голямо, тежко и жълто, което се приближаваше насреща им през мрака.
Кари се оттласна встрани с пълна сила, дръпвайки Чейс в момента, когато лотът на „Акулодозер“ мина покрай тях и се вряза право в покрива на храма, на косъм от тях. Следваше го верига, брънките й скърцаха силно по камъка. Кранът в другия край се удари в храма, след което се плъзна по наклона точно зад Кари и Чейс. Двамата усетиха преминаването му през водата на сантиметри от краката им.
Кари се дръпна. Над главите им валяха още отломки, които предизвикваха малки експлозии при забиването си в океанското дъно.
Чейс погледна нагоре.
— О, по дяволите! Мини вдясно! Бързо!
Тя се подчини и обърна глава, за да види. Сърцето й подскочи от ужас.
Напомняше плеяда от падащи звезди, светлини, които препускаха към нея, за да я погълнат.
„Ивънър“!
Аварийните светлини все още блестяха, чудовищен грохот на метал отекваше в океана, корабът беше с три хиляди тона снаряжение, което се сипеше над главите им.
Кари натисна с палец още по-силно копчето за тласкачите, дръпвайки себе си и Чейс от пътя на потъващия съд…
„Ивънър“ се заби в дъното като бомба.
Носът се разби при удара и водната сила изригна през вътрешността на кораба, разкъсвайки шевове и спойки, не по-малко разрушителна от експлозия. Малкото останал въздух бликна от стотиците нови дупки и процепи в корпуса. Нитове, странични отвори, дори врати бяха изхвърлени навън като шрапнели от граната.
Хванати в ударната вълна и почти оглушали, Кари и Чейс не можеха да направят нищо, освен да се носят сред останките на кораба.
Чу се повторно оглушително скърцане на метал в дълбините, когато „Ивънър“ бавно, но неумолимо се преобърна и падна странично, разсичайки покрива на храма като острие на гилотина; архитектурното чудо не можа да устои на разрушителната сила на тоновете стомана.
Парчета от храмовия покрив се разлетяха във всички посоки, когато туловището на кораба измести водата от главната зала. Без поддръжка стените рухнаха, смачквайки всичко.
Храмът на Посейдон, самото сърце на цитаделата на Атлантида, вече бе загубен завинаги.
Шумът намаля. Чейс не можеше да повярва, че все още е жив.
Кари…
Бяха се пуснали и сега бяха разделени. Той се обърна и се опита да я види.
— Кари, къде си? — В тъмнината нямаше никакъв знак от светлините на екипировката й.
— Тук съм — дочу се слаб, изопачен глас. — Зад теб, на пет метра отдолу.
Чейс погледна, но не забеляза нищо.
— Не те виждам.
— Светлините ми угаснаха. Стой там. — Миг по-късно се появи оранжев блясък и призрачните контури на водолазния й костюм се издигнаха зад малката факла в дясната й ръка.
— Въздушната ми система е повредена и става все по-трудно да се диша.
— Тласкачите ти работят ли?
— Да. А какво става с пропускането на вода в екипировката ти?
Чейс се размърда в костюма си. Ставаше му все по-студено.
— По дяволите! Струва ми се, че положението се влошава.
— Сигурно дупката не е голяма, иначе отдавна да си мъртъв. — Кари го доближи.
— Дали има нещо, с което да я запушим?
— Не. Но има нещо, което ти можеш да направиш.
— Какво?
— Сложи си пръста върху нея.
— Ох. — Чейс се почувства странно смутен, че не е в състояние да мисли както обикновено. Той погледна надолу към храма. Няколко от светлините на „Ивънър“ продължаваха да блещукат между отломките. — Хюго…