— Аз се тревожа за Нина — каза Кари. — Доколкото знаем, тя беше на кораба. Куобрас не оставя свидетели. — Макар да се намираше точно до него, заради радиосмущенията гласът й се чуваше слабо.
Тя включи тласкачите и те започнаха да се издигат нагоре. Чейс се държеше за колана й с една ръка, а палецът на другата натискаше пукнатината върху водолазната му екипировка. На китката му имаше малко дигитално устройство за измерване на дълбочината. Цифрите намаляваха.
С допълнителната тежест Кари можеше да се движи два пъти по-бавно от най-голямата предвидена скорост.
Щяха да стигнат до повърхността след двайсет минути. А най-вероятно — след трийсет. Но при повредата на кислородните прибори на Кари…
— Как си с дишането? — попита я той.
— Влошава се. Регулаторът звучи така, сякаш е запушен. Не получавам пълно захранване.
— А как се чувстваш?
— Главата ми е замаяна. И… ми се вие свят.
Чейс знаеше, че това са първите симптоми на хипоксия. Недостиг на кислород. Нямаше начин Кари да остане достатъчно дълго в съзнание, за да стигнат до повърхността. Което означаваше, че той трябва да се заеме с контрола на тласкачите.
А то на свой ред означаваше, че трябва да се държи за нея с две ръце — контролният лост не беше предвиден да понася товар. Ако натиснеше с цялата си тежест върху него, той щеше да се счупи, осъждайки и двамата на смърт.
— Кари — каза той, като се опита да звучи хладнокръвно както за нейно, така и за свое успокоение, — натискай лоста колкото може по-дълго, разбра ли? Ако имаш някакъв проблем, аз ще поема. Не се притеснявай. Ще доплуваме до повърхността.
— Но ако ти поемеш управлението, тогава…
— Не се тревожи за мен. Ще го направим. Нали?
— Да — отвърна тя със сънлив глас.
Те се издигаха мълчаливо още няколко минути. Чейс провери уреда за дълбочина: 650 стъпки. Имаха още доста път.
— Еди?
— Да.
Тя звучеше така, сякаш в следващия момент ще заспи.
— Съжалявам за Хюго. Обичах го.
— Аз също съжалявам — отвърна той и в гърдите му се надигна гняв. Опита се да го сподави. Това нямаше да помогне. В момента. — Обикновено не отмъщавам, не е професионално — но Куобрас ще съжалява горчиво за това.
— Добре. Толкова сме близо, той не може да ни спре…
— Толкова близо до какво? — Отговор не последва. — Кари?
Тласкачите спряха. Лявата й ръка се отпусна надолу.
— О, господи! — промърмори той. Шестстотин стъпки. На тази дълбочина водолазният му костюм се намираше под почти двайсет атмосфери налягане. Ако пукнатината се разширеше, водата нямаше да навлиза на капки. Студенината в костюма му се разстла още. Той потрепери.
Нямаше време.
Натисна лоста с всичка сила. Тласкачите изскимтяха и потръпнаха, сякаш внезапно събудени. Въпреки тренираността и физическата си подготовка, той усети, че се уморява, налягането и студеният океан изсмукваха силата му.
Петстотин стъпки. Все още не се виждаше нищо, освен тъмнина. Студен компрес обгръщаше тялото му.
На четиристотин стъпки очите му доловиха първия намек за светлина от повърхността, абсолютният мрак отстъпи на странно красиво индиговосиньо сияние отгоре. Появиха се пасажи риби, които ги отминаха със студени, безизразни очи.
Той погледна Кари. Очите й бяха затворени и тя изглеждаше почти спокойна. Чейс не можеше да каже дали още диша. Или пък дишането й беше толкова слабо, че той не можеше да долови никакво помръдване на ноздрите… А може би просто бе мъртва.
Двеста стъпки и той осъзна, че вижда слънцето, ярка пътека светлина. Броячът за отчитане на дълбочината примигваше на всяка стъпка…
Тласкачите издъхнаха.
Чейс натисна силно с палец лоста, надявайки се това да се дължи на студа, но нищо не се получи. Лостът се намираше в крайно положение и не помръдна.
Дълбоко водолазните костюми бяха предвидени за използване при спускане с подводница, както и за изкачване нагоре, а не за самостоятелно използване.
Батериите бяха изтощени.
А до повърхността оставаха още над сто стъпки.
Дявол да го вземе.
Той погледна Кари, след което я разтърси, искаше да я накара да се събуди и да му помогне. Очите й останаха затворени. Само това му липсваше.
Заплува с последни сили, като я дърпаше след себе си. Не тежеше много, но допълнителната тежест на екипа й усложняваше работата.