Нина погледна навън и видя първата светлина на утринното слънце, което се изкачваше над назъбения силует на Хималаите…
А на запад острият зъбер на средния от трите върха бе облян в ослепителна оранжева светлина, сякаш обхванат от пламъци. Дори пукнатините и жилките на голата скала, видими през чистата снежна покривка, изглеждаха като запалени, светлината проблясваше в тънките златни вени в студения камък.
— Мили боже — прошепна тя.
— Златният връх — каза Куобрас. — Местна легенда, която по общо мнение крие голямо съкровище. Аненербе вярвали, че е било свързано с Атлантида. Както и родителите ви.
Нина се сепна при споменаването на семейството й, но Куобрас се обърна да даде инструкции на пилота. Хеликоптерът се спусна, носейки се между планините. Скоро се приземи на широка, покрита със сняг скална тераса.
— Лунната пътека — обяви Куобрас, когато скочи от хеликоптера и краката му потънаха в снега. — Никога не съм си представял, че отново ще видя това място.
Нина се загърна плътно в палтото си, докато слизаше след него, следвана от гардовете.
— Били сте тук и преди?
— Да, но мислех, че тук няма нищо ценно. Явно съм грешал. — Той сложи ръка на рамото на Филби. — Може би ние двамата е трябвало да прекараме повече време тук. Това щеше да ни спести много неприятности.
— И ти ли си бил тук? — обърна се Нина към Филби. Той издаде неопределен, почти изпълнен със страх звук на потвърждение.
— Заедно с родителите ви — обясни Куобрас. Нина го зяпна шокирана.
— Джовани, недей, моля те. Не е нужно да…
Куобрас го изгледа студено.
— Правил съм много неща, с които не се гордея, но признавам участието си в тях. Ти би трябвало да направиш същото… Джак.
— Джонатан? — Нина се изправи до него, без да я е грижа за гардовете. — Какво всъщност казва той? Идвали ли са наистина родителите ми тук? Какво знаеш?
Той се опита да извърне очи.
— Нина, съжалявам, аз…
Тя го хвана за сакото.
— Какво знаеш. Джонатан?
— Насам, д-р Уайлд. — Куобрас посочи към склона. Старкман я изблъска по-далеч от Филби. Въпреки студа, професорът се потеше.
Групата се движеше бавно нагоре; не след дълго вторият хеликоптер се приземи зад тях, разпръсквайки безброй ледени парченца. Куобрас водеше, изследваше внимателно скалите, докато се изкачваха. Най-накрая спря.
— Тук — каза той. Нина погледна в посоката, която сочеше. В първия момент не видя нищо, освен сняг и голи скали, каменни пластове, усукани вертикално от вековно геоложко налягане, но при по-внимателно вглеждане се забелязваше тъмен отрязък върху студения синьо-сив фон на планината.
Пукнатина в скалата, отвор…
В най-широката си част бе не повече от трийсетина сантиметра.
— Тук трябва да е имало друг разсед. Да донесат земекопните съоръжения.
Старкман даде нареждания. Само след минути от втория хеликоптер пристигнаха още десетима мъже. Те се заеха да разместват купчината камъни под снега с кирки. Отворът стана достатъчен за преминаване, но Куобрас заповяда на подчинените си да продължат да копаят.
— Трябва да е достатъчно широк, за да можем да поставим бомбата.
— Бомба? — зяпна Нина. — Каква бомба?
Той й хвърли нетърпелив поглед.
— Това не е археологическа експедиция, д-р Уайлд. Тук сме, за да разрушим последната брънка към Атлантида. Никой никога няма да види онова, което лежи в сърцето на тази планина.
— По-лош сте и от талибаните — промърмори тя. — Те рушат ценни артефакти поради догматизма си. А вие го правите заради някаква безумна теория на конспирацията.
— Конспирация, която — радвам се да го кажа — ще завърши тук. Когато и последното място, свързано с Атлантида бъде унищожено, всяка следа от древните атланти ще изчезне веднъж завинаги.
— И после какво? Ще се оттеглите на Бахамите? Или ще продължите да убивате хората, които не харесвате, заради тяхната ДНК?
Куобрас не отговори, обърна се отново към разширяващия се отвор.
След още пет-шест минути работа, той най-сетне изглеждаше доволен.
— Донесете бомбата — заповяда той. — Влизаме вътре.
Хората му се върнаха към хеликоптера, а той поведе Старкман и Филби към пещерата. Нина тръгна след тях, пазена от двете страни от гардовете. Мощен лъч проряза тъмнината. Мястото приличаше на естествена пещера, разширена допълнително като проход, водещ в дълбините на планината.