Выбрать главу

Старкман кимна и отклони очи. Бентлито отново засили, после пое на запад.

Нещо я озадачи. Беше проверила в Интернет къде се намира нюйоркското седалище на фондация „Фрост“ — беше в източен Мидтаун, недалеч от Обединените нации. Дотам от апартамента й се стигаше най-лесно, ако се тръгнеше на изток, след което да се продължи по Първо авеню…

Реши да изчака, преди да повдигне въпроса. Бентлито имаше сателитна навигационна система; беше възможно да има някакви проблеми в трафика по-нататък, което означаваше, че ще е по-бързо, ако заобиколят.

Но те продължиха на запад още една пресечка, после още една…

— Къде отиваме? — попита тя с престорена безгрижност.

— Във фондация „Фрост“ — отвърна Старкман.

— Тя не е ли в Ийстсайд?

В огледалото Нина съзря блясък в очите на шофьора. Те показваха… безпокойство?

— Налага се първо малко да заобиколим.

— Докъде?

— Няма да се бавим.

— Това е… всъщност не за това се договорихме.

Двамата мъже размениха погледи.

— По дяволите! — каза Старкман с още по-силен тексаски акцент. — Надявах се да стигнем първо до там, но… — Той се обърна в седалката си, бръкна в джоба си и извади…

Оръжие!

Нина гледаше невярващо.

— Какво е това?

— На какво ви прилича? Щом сте доктор на науките, предполага се, че сте достатъчно умна.

— Но какво става? Какво искате?

Старкман протегна ръка.

— Като начало — бележките ви. — Оръжието сочеше към гърдите й. Тя вдървено подаде папката. — Никак не е добре, че не носите лаптопа. Предполагам, че ще се наложи да се отбием да го вземем след това.

— След кое? — Мълчанието и каменното му изражение я хвърлиха в ужас. — Мили боже! Каните се да ме убиете?

— Нищо лично.

— От което се предполага, че ще ми стане по-добре? — Тя се огледа отчаяно дали може да избяга.

Натисна дръжката на вратата. Тя помръдна, но съвсем леко. Заключена. Макар да знаеше, че е безсмислено, хвърли се към предната седалка и се опита да отвори другата врата. Тя също отказа.

Намираше се в капан!

Обзе я паника. Зелените й очи се разшириха от страх, тя погледна към Старкман.

По лицето му се четеше изненада, погледът му беше забит в огледалото за обратно виждане…

Бам!

Нина изхвърча напред, когато нещо се заби отзад в Бентлито. Дъхът на Старкман излезе със съсък от устата му при сблъсъка с таблото. Той ядосано се изправи и насочи оръжието си към задния прозорец. Нина изкрещя и се дръпна.

— Чейс е! — извика Старкман. — Кучи син!

— Как, по дяволите, ни е намерил? — попита шофьорът.

— Не ме интересува! Изблъскай този английски плужек от пътя и ни измъкни оттук!

Бентлито рязко се отклони. Нина се плъзна по кожената седалка и удари главата си във вратата. Над нея Старкман, размахал пистолета, следеше преследващата ги кола.

Нов удар.

Този път дойде отстрани, двутонното возило се наклони силно, металът изскърца и се усука. През прозореца Нина видя огромен черен джип.

Старкман стреля. Нина изпищя и притисна ръце върху ушите си, когато страничният прозорец се разби и се посипа градушка от блестящи парченца. Джипът отскочи назад рязко, гумите му изсвистяха. През счупения прозорец нахлу вятър.

Последваха още два изстрела от пистолета на Старкман, задното стъкло се разби и обсипа Нина със стъкълца. Клаксоните на колите свиреха бясно, но звукът бързо заглъхна зад тях, когато Бентлито ускори. Шофьорът изруга и се отклони отново, за да избегне някаква кола, изпращайки Нина в другия край на седалката.

— Давай направо! — изкрещя Старкман. Нина едва успя да се улови, когато гумите изпищяха при един рязък завой.

— Мамка му! — изпъшка шофьорът, когато се блъснаха в нещо с глух звук. Човек, осъзна Нина с ужас. Отвън се чуха викове и писъци в момента, в който някой тупна от покрива на колата. Но шофьорът не спря, вместо това се опита да задържи автомобила под контрол, докато ускоряваха.

Старкман изпрати още два изстрела. Нина чу рева на друг мощен двигател, който ги гонеше. След това дулото се прицели точно над нея.

Тя хвана китката му с две ръце и натисна ръката му надолу, забивайки зъби в плътта колкото сила имаше.

Последва вик на болка — и изстрел.

Блясъкът беше заслепяващ и шумът, само на сантиметри от главата й, мигновено подчини всички нейни сетива. Куршумът се заби в облегалката на нейната седалка.