Вятърът плющеше през разбитите стъкла, а те летяха успоредно на кея. Нина се опита да се надигне и видя как от едната им страна прелитат складовете, а набраздените с ръждиви ивици корпуси на кораби — от другата.
Напред нямаше нищо, освен вода и далечните светлини на Ню Джърси отвъд.
Тя задиша тежко, осъзнала какво се канеше да направи Старкман.
Той я погледна за миг. Дясното му око беше подуто и затворено, по лицето му се виждаха дълбоки драскотини и струйки кръв.
В този момент той отвори вратата и се изтърколи отвън, свивайки ръце, за да се предпази от удара при падането. Миг — и вече го нямаше. Беше оставил неуправляемата кола да лети към ръба на кея с активиран круиз контрол и скорост от почти осемдесет километра в час!
Нина нямаше време дори да изпищи, преди Бентлито да разцепи слабата телена преграда в края на пристана и да полети надолу към тъмните води.
Внезапно намаляване на скоростта я тласна отново към шофьорската седалка. Върху нея се изливаше ледена вода, връхлитайки като цунами през счупените прозорци. Мехурчетата се разпениха, когато тежката предница се заби надолу и повлече към дъното на реката колата и ужасената пътничка.
Нина се опита да излезе през задния прозорец, но високите облегалки за глава блокираха бягството й. Очите я смъдяха: тя задърпа отчаяно дръжката на най-близката врата, но тя не помръдваше.
Страничният прозорец…
Стъклото беше счупено, а той сякаш бе достатъчно голям, колкото да мине през него. Стисна рамката и се опита да се провре. Раменете й запълниха отвора, но гръдният кош… Беше заклещена! В капан!
Роклята й се закачи в металния лост от облегалката на разбитата шофьорска седалка.
Тя ритна, опитвайки се да се освободи. Без успех. Ритна по-силно, натискайки прозоречната рамка с ръце за допълнителна сила. Платът поддаде леко, но отказваше да се скъса.
Имаше чувството, че гръдният й кош ще експлодира. Не искаше нищо повече от това да си поеме дъх, но единственото, което щяха да поемат дробовете й, беше вода.
Щеше да потъне. Професор Филби беше прав: търсенето на Атлантида щеше да я убие…
Не, нямаше да допусне той да излезе прав!
Но не можеше да направи нищо, за да спре това. Беше затворена в кола, която потъваше към дъното на Хъдсън и пулсирането в главата й щеше във всеки момент да победи здравия й разум и да я накара да поеме фатална глътка…
Някой я сграбчи.
Беше толкова изненадана, че спазъма я стисна за гърлото. Една ръка се уви около кръста й и започна да дърпа. Роклята й се разкъса и нейният спасител я изтегли през прозореца, като риташе енергично, докато Бентлито изчезваше в тъмнината долу.
Сърцето й биеше отчаяно. Нина изскочи на повърхността и изкрещя, поемайки болезнена глътка въздух, без да я е грижа вече за отвратителния вкус на водата. Ръката още я държеше и спасителят й я тласна към брега. Болката и паниката отминаха и Нина се обърна да види кой е до нея.
Мъжът в коженото яке й се усмихна, разкривайки голямо разстояние между двата си предни зъба.
— Опа.
— Вие?
— Хм. Това… — той направи задъхана пауза — това за благодарност ли трябва да мине?
Двамата стигнаха до кея и непознатият я поведе към една ръждясала стълба. Нина едва я изкачи, отпускайки се най-накрая на бетонния док под главното ниво на самия пристан. Мъжът я последва. От якето му се стичаше вода.
— Хубава рокля.
— Какво? — попита Нина объркано, преди да осъзнае, че роклята й е съдрана почти до кръста.
— О, Господи! — Тя се прикри с ръце.
— Е — каза мъжът, като прокара пръсти през късата си коса, — ако това е всичко, което ви притеснява, сигурно сте добре. — Съдейки по акцента, може би беше британец, но Нина не можеше да е сигурна. — Което е хубаво, защото трябва да се махаме оттук. Веднага. — Той й подаде ръка. Нина гледа смутено известно време, след което я пое и той й помогна да се изправи на крака. В този момент тя осъзна, че е изгубила и двете си обувки.
— Кой сте вие? — попита го тя, докато подтичваха нагоре по стъпалата към кея. — Какво става?
— Казвам се Чейс. Еди Чейс. Не се притеснявайте, не съм някой побърканяк. — Той се обърна и й хвърли усмивка, която не беше напълно успокояваща. — Само достатъчно луд да скоча в река да спасявам жената, за която бях нает да се грижа.