Отпред се издигаше голям скален блок, стърчеше от склона като развален зъб. Чейс скочи отново, хвърляйки се странично; съприкосновението му със земята се оказа доста болезнено, когато вратата на джипа се разби в скалата и се смачка като мукава. Той се опита да използва краката си като спирачки, но се движеше прекалено бързо и се търкулна безпомощно по склона. Песъчинки и ситен чакъл се набиха в лицето му и го заслепиха.
Отгоре последва безредна стрелба.
Нещо го шибна. Не беше куршум, а жилава трева и бодливи храсти. Това означаваше, че е близо до дъното на долината. Но колко близо?
Насили очите си срещу смъдящия прахоляк… и видя групата да се спуска подире му.
С вик, повторен от околните възвишения. Чейс падна в празното пространство.
Един от войниците примига.
— Уха! Здравата ще се натресе.
Чужденецът беше скочил точно над входа на железопътния тунел и бе изчезнал от поглед.
— Ще си намери, каквото търси! — изръмжа мъжът. От специалните сили или не, едно падане от такава височина върху непрощаващата стомана и бетона на релсите щеше да изпочупи костите, или дори да убие всекиго.
Махджад тръгна към тях и погледна надолу. Лесно беше да се проследи пътят на англичанина надолу по следата от надигащия се прахоляк около тунела.
— Вземете въжетата — нареди той. — Искам трима да се спуснат долу и да го намерят. Ако е умрял, да занесат тялото му до гарата. Ако е жив… — По лицето му се изписа смесица от гняв и садистична радост — да го оставят на релсите.
— Сър! — отдадоха чест войниците, готови да се спуснат по склона.
Махджад се върна при Хаджар. Избягалият руснак беше заловен отново и сега стоеше при останалите пленници.
— Това е единствено заради теб! — сопна се Махджад, забивайки пръст в лицето на Хаджар. — Не ми каза, че е обучен убиец!
— И аз не знаех! — озъби му се Хаджар. — Мислех, че е просто бивш военен, когото онази кучка е наела за бодигард. — Той посочи към Кари, която отвърна на погледа му с хладна надменност.
— Имам вече четирима мъртви и още трима ранени! Как ще обяснявам на началството къде съм ги извел и какво са правили? Как? Имаш ли представа какво рискувам!
Хаджар облиза нервно устните си, облян в студена пот.
— Може би… някакъв вид обезщетение за семействата им? И за техния командващ офицер?
— Ще ти кажа какво трябва да е обезщетението, Фейлак — изръмжа Махджад. Той направи пауза за момент. Безпокойството на другия иранец растеше. — Трябва да е едно много голямо обезщетение.
— Ще го уредя веднага, щом се прибера вкъщи — каза с облекчение Хаджар.
Махджад го изгледа студено:
— Добре ще е да го направиш.
— Имаш думата ми. А сега — каза той, като хвърли поглед на Кари, — се налага да тръгвам. Има нещо спешно, което трябва да свърша; освен това е добре да не ни виждат заедно на сцената на този… неприятен инцидент.
Махджад кимна неохотно и войниците му отведоха Нина, Кастил и Хафез, докато останалите бяха качени на Джет Рейнджъра. Волгин, прекалено уплашен, за да протестира, седна в средата на задната седалка, с по един от бодигардовете на Хаджар от двете му страни, докато Кари бе заставена да седне в скута му. С ръце, закопчани на гърба, нямаше големи шансове да се съпротивлява, докато я стягаха здраво около кръста с предпазния колан.
Хаджар се намести на седалката за втория пилот.
— И, госпожице Фрост — каза той, като се обърна и хвана брадичката й с една ръка, — не е нужно да гледате така. Няма да ви наранят — прекалено сте ценна за нас. Стига, разбира се, баща ви да ни сътрудничи.
Кари се дръпна от ръката му.
— Направихте най-голямата грешка в живота си, Хаджар.
Той й се усмихна похотливо.
— Хайде, хайде. Няма защо да го правите неприятно. Просто се отпуснете и се наслаждавайте на пътуването. А ако искате да помогнете на Волгин да се отпусне… — и той погледна побелялото лице на руснака зад нея, — ще трябва малко да се поразмърдате. Сигурен съм, че той ще го оцени. Последното удоволствие на осъдения, нали така? — Усмивката му стана студена. — Само не го правете прекалено рязко. Току-виж бодигардовете ми помислили, че се опитвате да избягате, и взели, че ви гръмнали! — Един от мъжете забоде дулото на оръжието си в нея, за да подчертае думите на шефа си.
— Ще го имам предвид — презрително произнесе тя.
— Хубаво! — Хаджар се обърна към пилота: — Да тръгваме.