Той се дръпна зад ъгъла, успявайки да изстреля няколко куршума. Силен вик му подсказа, че е улучил. Дървената облицовка върху стената на коридора се пръсна на стотици парченца, пометена от куршумената буря.
— Исусе Христе! — Той закри очи да се предпази от треските. Неудобната дължина на оръжието му означаваше, че ще му е трудно да стреля на сляпо, докато противниците му могат да се скрият в купетата и да използват превъзходството на огневата си мощ да го държат надалеч, докато пристигнат подкрепленията им.
Или, осъзна той с ужас, щяха да хвърлят ръчна граната към другия край на коридора!
Един от мъжете извика на фарси „Огън!“ и издрънчаването на предпазителя на гранатата се чу отчетливо, когато приятелите му спряха стрелбата.
Десет секунди щяха да са достатъчни на Чейс, за да стигне до тежката свързваща врата, преди гранатата да избухне…
Той дори не се опита. Вместо това свали винтовката си, хвана я за цевта като бухалка, завъртя се и в този миг видя тъмнозелената яйцевидна форма над себе си…
Удари я с приклад и я запрати обратно към коридора. В следващия миг се чу взрив. Всички прозорци издрънчаха и се посипа дъжд от стъкла. Нахлулият отвън вятър разсея бързо дима. Чейс се огледа. Видя няколко мъртви тела, или по-точно части от тях, но от Махджад нямаше и следа — сигурно се намираше в предния вагон със затворниците.
Той тръгна нататък.
— Граната ли беше? — попита Хафез.
— Да.
— Дали е бил Еди?
— Със сигурност. — Кастил разкопча белезниците на иранеца. — Готов ли си?
— Абсолютно.
— Да тръгваме!
Те вдигнаха оръжията си и предпазливо излязоха от купето, оглеждайки се: Кастил — назад, а Хафез — към предната част на вагона.
Кастил не видя нищо, освен дървените стени на коридора.
— Чисто е… — понечи да каже той, но в същия миг-два изстрела изтрещяха зад гърба му. Единият беше от пушката на Хафез; другият — от по-далеч.
Хафез се дръпна назад, спъвайки се в Кастил, когато в бедрото му зейна кървава рана. Кастил хвана приятеля си със свободната си ръка и го издърпа зад ъгъла към другия край на коридора.
От раната бликаше кръв. Хафез се опита да я притисне с ръка и изстена.
— Кучият му син ме простреля!
Чейс си помисли, че ако иранецът получи бързо първа помощ, щеше да оцелее. Което означаваше, че първо трябва да се измъкнат оттук.
— В състояние ли си да стреляш?
Хафез вдигна пушката.
— Е, още не съм умрял — и отказвам да го направя, преди да съм издухал онова изчадие от лицето на земята! Хайде, да помогнем на Еди!
Кастил го потупа по рамото и отвори тежката свързваща врата.
Чейс чу някакво движение напред. Някой се приближаваше.
Той се прикри в близкото купе и задържа дишането си. Изчака да чуе стъпки, след което се показа и вдигна оръжие.
Кастил стоеше на по-малко от десет стъпки.
— Едуард!
— Хюго! — Чейс изпусна въздишка на облекчение. — Типично за теб, тръгвам да те спасявам, а ти ми губиш времето!
— Познаваш ме, писна ми да те чакам да…
— Не мърдай! — разнесе се остър глас зад Чейс.
Чейс и Кастил размениха погледи и белгиецът наведе очи. В отговор Чейс леко, почти невидимо кимна.
— Свали оръжи…
Чейс рязко приклекна и в същия миг Кастил стреля. От отсрещния край на коридора се чу вик, последван от падане на тяло. Чейс погледна и видя един войник, който се беше свлякъл до стената.
— Уж си дошъл да ме спасяваш, а излиза, че накрая аз те спасих — ухили се белгиецът.
— Стига, да не предизвикваме съдбата — изправи се Чейс. — Къде е Нина?
Лицето на Кастил помрачня.
— Не знам, не съм я виждал. Онзи капитан я отмъкна в своето купе. А Хафез е ранен, простреляха го.
— Къде?
— В крака.
— Не, къде е, къде е?
Кастил се обърна и посочи към предната част на влака.
— Нататък, хайде!
Те изтичаха до първия вагон. Хафез продължаваше да лежи на пода.
— Еди! — Лицето му се сгърчи от болка. — Радвам се, че те виждам! Как успя да…
— Чу ли експлозиите?
— Да.
— Ето по този начин. А къде е Нина?
Хафез посочи с пушката си.
— Мисля, че е в купето в края на вагона, но малкият гадняр, който ме простреля в бедрото — той погледна към ранения си крак — го пази. И Махджад сигурно е вътре.
Чейс бръкна в един от джобовете си и извади малко стоманено огледало; нагласи го под такъв ъгъл, че да вижда отсрещния край на коридора. Както беше очаквал, движението привлече няколко изстрела, но в краткия миг преди да дръпне назад ръката си видя каквото му бе нужно.