— Да, има и друг вход. — Шейла погледна през рамо. — Д-р Уайлд, бихте ли ми подали синята раница? — Нина се пресегна към задната седалка и й я подаде. Иранката започна да рови из нея и измъкна архитектурни планове. — Баща ми се снабди с тях преди революцията. Надяваше се да ги използва, за да влезе в крепостта и да помогне на шаха, но за съжаление, революцията го изпревари.
Нина се намръщи.
— Революцията не избухна ли, за да бъде свален шахът?
— Различни революции, различни революционери — произнесе Чейс загадъчно.
— Реши да ги задържи, в случай че оставят аятолаха там, но не стана така. Може би ще ти свършат работа. — Шейла потупа с пръст по чертежите. — Тук има шахта към помещенията за прислугата в сутерена. Построена е за достъп към канализацията, която води към реката.
Нина сбърчи нос.
— Пфу! Да не би отходните води да се изливат направо в реката?
— Буквално зариват с лайна хората — обади се Чейс. — Но тази шахта… дали можем да стигнем до нея през отходната тръба?
— Да. Само че има един проблем…
Кастил се плесна по челото.
— Ама, разбира се, че има.
— Тръбата — започна да обяснява Шейла — е малка. Прекалено тясна, за да можеш да се напъхаш в нея, Еди. Боя се, че нито ти, нито Кастил ще успеете.
— Не, не е необходимо да се извиняваш — отвърна Кастил. — Да пълзя в тръба, пълна с мръсотии? Както се казва, това вече сме го минавали… цапал съм си тениската.
— Значи е прекалено тясна за мен и Хюго? Не можем да изпратим и Хафез в това състояние, ти също няма как да минеш с този корем… — По устните му се плъзна коварна усмивка. — Д-р Уайлд…
— Да? — Миг по-късно Нина схвана. Всички я гледаха очаквателно. — Не!
Горните етажи на дома на Хаджар бяха също толкова претенциозни, както изглеждаха и отвън, установи Кари, когато ги изведоха с Волгин от килиите. Контрабандната търговия на древни персийски съкровища очевидно бе високо доходна, и изглежда Хаджар бе похарчил значителна част от приходите си за украси и предмети, изработени от злато. За разлика от собственото й семейство, тук богатството не означаваше вкус.
Офисът на Хаджар представляваше кръгла стая в най-високата куполообразна кула. Тракането на токчетата й по излъскания мраморен под отекна в просторното помещение. Самият Хаджар седеше зад голямо полукръгло бюро, покрито с мрамор, с обрамчени в злато ръбове. На стената отзад се виждаше голям плазмен екран и Кари забеляза черното око на видеокамера в по-ниския му край.
— Госпожице Фрост! Юри! — прогърмя с фалшива сърдечност гласът на иранеца. — Толкова се радвам, че ви виждам!
— Не ми губете времето, Хаджар! — сряза го Кари хладно. — Кажете ми направо какво искате.
Хаджар изглеждаше леко раздразнен.
— Много добре. Сега ще бъде осъществен видеоконферентен разговор с баща ви. Искам да сте тук, когато го уведомявам за… намерението си. Той е много неотстъпчив човек и не престава да държи на своето. Започвам да губя търпение.
— Има много работа.
— М-м-м, сигурен съм. Беше толкова настоятелен да се свърже с вас, почти колкото и конкурентът ви, господин Куобрас.
— Говорил си с Куобрас? — преглътна мъчително Волгин.
— Все още не лично, но скоро ще стане. Щом се касае за нещо толкова важно като това… — Той се пресегна и взе атлантския артефакт от кадифеното му легло, блестящите отражения от повърхността осветиха лицето му като огън. — Знам, че би искал да разговаря с мен.
— Колкото и да е готов да плати Куобрас за артефакта, баща ми ще ви даде повече — каза Кари.
— Сигурен съм, но се боя, че артефактът и Юри вървят заедно. А Куобрас очевидно няма търпение да го види отново.
— Умолявам ви, госпожице Фрост — започна да се моли Волгин, — трябва да ми помогнете. Куобрас ще ме убие! — Трескавите му очи се впериха в предмета. — Мога да ви кажа много неща за това нещо тук, мога да ви кажа много неща за Куобрас. Работя за него от двайсет години, знам тайните му…
Хаджар щракна с пръсти и един от пазачите удари Волгин с оръжието си. Ръцете му още бяха в белезници на гърба и руснакът рухна тежко на гладкия мрамор.
— Достатъчно — каза Хаджар. Нежен звън от компютъра върху бюрото привлече вниманието му и той се усмихна. — Госпожице Фрост, обажда се баща ви. Бихте ли застанали пред камерата? — Пазачът й я побутна напред. — Благодаря. Изведете го оттук. — Другият иранец повлече Волгин по пода като чувал брашно.