Въпреки бързото течение, реката беше достатъчно плитка, за да позволи да я пресекат. Шейла събу обувките и съблече шлифера си, а Чейс и Кастил й помогнаха да премине през студената вода, без самите те да си дават труда да се събуват. Нина се почувства страшно глупаво, докато бързаше да прекоси реката в гумирания си костюм — с контрастните си цветове в черно и горещо лилаво той беше по-подходящ за шоу, отколкото за тайни операции.
— Не знам, не знам — ухили й се Чейс — на мен ми изглеждаш доста добре, но пък аз винаги съм си падал по жени в гума…
— Млъкни! — скастри го тя. — Все пак напълно сигурни ли сте, че никой от вас няма да се побере в тръбата?
— Погледнете! — посочи Шейла. От стръмния бряг, една стъпка над повърхността на реката, стърчеше ръждясало парче метал, от което се процеждаше вода. Надеждите на Нина да убеди дългия Кастил да заеме мястото й бяха разбити, когато осъзна колко тесен е проходът. Вътрешната ширина на тръбата бе едва петдесетина сантиметра в диаметър — прекалено малко за Кастил, а тя се съмняваше, че и Чейс ще е в състояние да провре главата и едното си рамо.
Не беше сигурна и за себе си.
— Ще успееш — каза Чейс, сякаш прочел мислите й. — Особено ако ти стисна дупето…
— Хей!
— Само се шегувам. — Той подсмръкна и затършува в раницата, която бяха взели от вана. — Това тук е екипировката ти. Фенер, радиостанция и слушалки — е, не е последна дума на модата, но ще можеш да ни кажеш, когато изключиш тока, течащ по оградата. Оръжие…
— Но аз никога не съм стреляла — възропта Нина, когато той й подаде малък автоматичен пистолет в платнен калъф, закачен за колан.
— Нима? Доколкото знам вие, янките, стреляте още преди да сте проходили. Обърни се.
— Наистина не съм сигурна… — каза тя, докато Чейс закопчаваше колана около кръста й.
— Само предохранителна мярка; надявам се да не срещнеш никого. — Той включи радиостанцията, след което нагласи слушалките и й смигна: — Но ако срещнеш, само си спомни за Лара Крофт. Бум! Бум! — Погледът му се плъзна по врата й и се спря на медальона. — Искаш ли да се грижа за това нещо вместо теб?
Тя се поколеба.
— Не, благодаря. Това е нещо като късметлийски талисман.
Чейс вдигна вежди.
— Като се има предвид изминалия ден, ти явно имаш много странна идея за това що е късмет.
— Още съм жива, нали?
Безпокойството на Нина се върна, когато коленичи пред тръбата.
— О, господи! Как вони само!
— Ти какво очакваше? Това е канал!
Стомахът й се сви.
— Гади ми се. Боже, не знам дали мога да го направя…
— Хей, слушай. — Чейс я хвана за ръката. — Знам, че можеш. Ти си археолог, нали? Сигурно си копала тиня и си виждала какви ли не ужасяващи работи, прав ли съм?
— Да, но…
— Тръбата не е чак толкова дълга. Петдесетина метра, след това преминава в шахта. Там има стълба, ще се качиш по нея. Можеш да го направиш.
— Ами ако горе има някой? Ами ако…
— Нина. — Той стисна ръката й. — Работата ми е да се грижа за теб. Ако преценя, че си в опасност, не бих те пуснал.
— Но ми даде оръжие.
— Ами… няма нищо сигурно, нали? — Тя не изглеждаше убедена. — Веднага щом изключиш тока, който минава по оградата, Хюго и аз ще сме вътре за по-малко от пет минути. Планът е прост — влизаме, шибваме един в муцуната на Хаджар, спасяваме Кари и готово.
— Удар в муцуната едва ли ще реши проблема — възрази тя.
— Хей, ако успеем… Както и да е, ще държа връзка с теб по радиостанцията. Освен това разполагаме с план на сградата — ще ти кажа точно къде да отидеш. Когато го направиш, просто се скрий и ще си в безопасност. Повярвай ми.
Нина върза косата си и провря глава в тръбата.
— Нямам голям избор, нали?
— Това е… по-добре от нищо — каза Чейс и включи радиостанцията. — Ще ти помогна да влезеш. И ще проверим радиовръзката. — Той подложи ръце като стъпало и я побутна навътре.
Радиостанцията му пропука.
— Не си и помисляй да ме хващаш за задника.
— И през ум не ми е минавало — каза Чейс, вдигайки преценяващо вежди, докато тя се пъхаше в тръбата. Той я тласна навътре и тя изчезна в смърдящата й паст.
С фенер в протегнатата си напред ръка, Нина запълзя. Беше тясно, но достатъчно да се провира. Спря за миг и присви очи. В далечината не се виждаше нищо, освен тъмнина.