Освен собственото си оръжие, Кастил носеше и една от пушките G3, взети от войниците на Махджад. Чейс беше със своя „Уилди“ и очукания „Узи“, донесен от Шейла. Провери ги. Бяха готови за акция.
— Добре — рече той, — време е да станем герои.
И те се затичаха.
Нина реши, че залата със сървъра е добро място да се скрие. Освен това й даваше възможност да поглежда от време на време в екрана.
Отне й само миг да увеличи прозореца на видеоконферентния разговор, предаван от компютъра и малко повече — да усили звука. Хаджар и другият мъж говореха за…
Кари!
И не само това, тя самата се появи зад оградения от хората си Хаджар.
— Какво търси тя тук? — попита Куобрас.
— Имам бизнес с баща й — ухили се Хаджар. — Не те интересува.
— Много даже ме интересува! — Куобрас почти викаше. — Убий я!
Хаджар зяпна.
— Какво?
— Убий я! Сега!
В стомаха на Кари пропълзя студ. Оръжието още беше в ръката на Хаджар. Ако се подчинеше на заповедта на Куобрас, тя щеше да е мъртва след няколко минути.
— Да не си луд! — възкликна Хаджар. — Тя ми струва десет милиона долара! Баща й вече се съгласи да ми плати откуп!
— Чуй ме! — Куобрас се наведе напред и лицето му изпълни екрана. — Представа нямаш колко е опасна. Тя и баща й се опитват да намерят онова, което Братството се мъчи да запази в тайна векове наред! Ако го направят…
Хаджар махна с ръце.
— Пет пари не давам! Интересуват ме единствено десетте милиона долара, които ще получа от баща й, ако я върна.
В гласа на Куобрас се долови известно отчаяние.
— Хаджар, аз ще ти платя дванайсет милиона, ако я убиеш.
— Ти не си с всичкия си…
— Петнайсет милиона! Хаджар, ще ти платя колкото поискаш! Стига да убиеш Кари Фрост веднага!
9.
Нина гледаше в монитора шокирана. Който и да беше другият мъж, той на всяка цена искаше смъртта на Кари. А от онова, което беше видяла за Хаджар, алчността щеше да го накара да се огъне и да приеме кървавите пари.
А тя нямаше начин да го накара да спре.
Освен…
— Двама пазачи на по-долния вход — каза Кастил, когато двамата с Чейс се затичаха по склона.
— Виждам ги — отвърна Чейс. — Ще са им нужни няколко минути, за да пристигнат. Остави ги засега. Ами горе?
— Трябва да са зад вратата. Каква ще е най-добрата тактика? Нещо коварно или…?
Чейс вдигна оръжието си.
— Коварното ме устройва.
Хаджар беше раздвоен — очите му се местеха по лицата на хората в помещението, сякаш се надяваше на съвет.
— Петнайсет милиона? — произнесе той накрая. — Защо? Защо е толкова важно за теб тя да умре?
— Двайсет милиона! — изкрещя Куобрас. — Двайсет милиона долара да я убиеш сега! Не задавай въпроси, просто…
Екранът угасна. Както и цялата стая — лампите, компютърът на Хаджар, всичко. Единствената светлина идваше от тесните прозорци с мръсни стъкла.
Хаджар и хората му не знаеха какво става, бяха изненадани. Кари се раздвижи…
Нина беше забелязала големите червени прекъсвачи в долната част на контролните панели, когато изключваше електричната верига. Не беше нужно да знае добре арабски или да е електротехник, за да разбере за какво са.
Натисна ги един след друг. Всичко изгасна.
Включи фенерчето и бързо напусна залата. Със сигурност някой щеше да дойде да провери какво става. Докато тичаше по тъмния коридор, опипа кобура на пистолета с благодарност.
Главният вход представляваше огромна арка, която минаваше през дебелата южна стена. Чейс използва стоманеното си огледало да погледне зад ъгъла.
— Двама души в портиерското помещение отсреща, вляво — прошепна той на Кастил, — на около петнайсетина крачки. Не изглеждат разтревожени.
Кастил вдигна пушката си.
— Нещо коварно?
Чейс кимна, вперил очи в огледалото.
— Хайде да…
Лампите в портиерната угаснаха, угаснаха и мониторите на локалната телевизионна мрежа. Иранците изглеждаха объркани.
— Мамка му! — просъска Чейс. — Тя изключи и останалата част от електричеството. — Гласовете на портиерите проехтяха по коридора, един от тях заговори нещо по радиостанцията си.