— Не и докато съм на работа. Освен това така мога да държа под око по-добре входа — каза й Чейс. — И да бъда сигурен, че никой няма да се опита да развали обяда ви.
— Ти… да не би да очакваш неприятност?
Чейс й изпрати усмивка, която бе едновременно успокояваща и зловеща.
— Неприятност ще има единствено ако някой се опита да направи нещо. Вие двете се наслаждавайте на храната, аз имам грижата за останалото. — Той огледа останалите посетители и се насочи към бара. Оттам можеше да наблюдава целия ресторант.
Масата им беше вече готова; един келнер поведе Нина и Кари към нея. Щом седнаха, Нина погледна косо към Чейс.
— Мислиш ли, че ни заплашва нещо? — попита тя Кари.
— Винаги съществува подобна вероятност. Куобрас и приближените му почти със сигурност са разбрали, че сме напуснали Иран. Ето защо трябва да работим колкото е възможно по-бързо — колкото повече се бавим, толкова по-голям е рискът той да ни намери.
— И отново да се опита да ме убие?
— Няма да му позволим — произнесе Кари твърдо. Изражението й внезапно омекна. — Нина, така и не съм ти благодарила както трябва.
— За какво?
— Ти ми спаси живота! В крепостта на Хаджар, когато стреля в хеликоптера. Ти прояви невероятна смелост.
Нина се изчерви.
— О, всъщност… бях ужасена, боях се, че ако стрелям, машината може да избухне!
Кари отново се засмя.
— Това се случва само по филмите! Не, ти наистина прояви смелост и аз съм страшно благодарна, че беше там. — Тя нежно стисна ръката на Нина. — Ако има нещо, от което да се нуждаеш — каквото и да е то, — просто ми кажи.
Объркана, Нина не знаеше какво да каже.
— Благодаря ти — успя най-после да произнесе.
Кари задържа ръката й малко по-дълго, преди да я пусне.
— За теб — винаги.
— Еди и Хюго също ли получават огромната ти благодарност?
Усмивката на Кари стана по-закачлива.
— Не съвсем. В края на краищата на тях им се плаща да се грижат за нас!
— От думите на Еди излезе, че ти не се нуждаеш от някой, който да се грижи за теб. Наистина ли сама успя да избягаш от Хаджар?
— Отново ти ми помогна! Като изключи електричеството — добави тя, виждайки объркването на Нина. — Това ги забави за миг и аз… Е, тренирала съм известно време самозащита. Но има и друга причина да съм доволна от спирането на тока, защото Хаджар щеше да приеме офертата на Куобрас и да ме убие.
— Значи е бил Куобрас? — Нина си спомни лицето на мъжа, когото бе видяла на екрана за видеовръзка.
— Видяла си го?
— Да, бях в компютърната зала в сутерена, видях го на монитора.
Кари я погледна сериозно:
— Значи знаеш срещу кого сме се изправили. И колко безскрупулен е той. Предложи на Хаджар пет милиона долара да убие руснака, Юри. Той е изключително опасен човек, психопат… и ще направи всичко да ни спре да открием Атлантида. Няма да го подценя отново. Но засега сме в безопасност. Артефактът е у нас и по-важното, имаме теб. Ще намерим Атлантида, знам го. А сега — продължи тя, — готова ли си да поръчваш?
Когато се върнаха по-късно в хотела, Нина се чувстваше напълно изтощена. Не можеше да определи дали умората й се дължи на обикалянето на Париж, или е следствие от преживяванията й в Иран. Знаеше единствено, че преди да пристигне експертът на Фрост по древни езици, тя трябваше да подремне.
Въпреки удобното легло обаче, не й се удаде да заспи лесно. Част от съзнанието й продължаваше да превърта последните събития, на които бе станала свидетел и участник след телефонния разговор със Старкман. Академичният й живот в Ню Йорк сега й приличаше почти на друг свят.
И дори в полудрямката си не можеше да избяга от мистериозния артефакт, умът й продължаваше да стои фокусиран върху загадката, свързана с фантазиите й. Имаше нещо около това парче метал, странното чувство за някакъв спомен, което бе изпитала, когато го държеше в онзи чифлик.
Нещо познато.
Нещо близко.
Нина се разбуди напълно, осъзнала внезапно какво е то и откъде го знае. Грабна артефакта изпод увеличителното стъкло, а с другата си ръка издърпа нетърпеливо верижката с медальона над главата си, приближавайки двете парчета метал едно до друго.
Това беше връзката! Била е през цялото време пред очите й, без да я осъзнава.
Телефонът иззвъня и тя трепна. Без да откъсва поглед от парчетата, вдигна слушалката.
— Да? Ало?