— Кой или какво е олмек? — попита Чейс.
— Ранна южноамериканска цивилизация — отвърна Нина. — Разцветът им е бил около 1150 години преди Христа, предимно по южния бряг на Мексиканския залив, но влиянието им се простирало много по-навътре в сушата.
Чейс сви рамене:
— А, онези олмеки.
— Професоре — обади се Кари, — а какво се казва в останалата част от надписите? Предполагам, че можете да преведете олмекските символи.
— Със сигурност мога да опитам. Може обаче да не съм напълно точен; както казах, буквите не са съвсем същите като в традиционните форми… Ами, нека видим, нали? — Той сложи очилата си и се наведе напред, Нина направи същото от другата страна на масата.
Сега, след като знаеше какво гледа, тя се чувстваше неловко, че не е успяла да си свърши работата както трябва.
— Този първи символ, не е ли… алигатор?
— Алигатор или крокодил — произнесе замислено Филби.
Кастил се оживи:
— Реката на крокодилите? Това може да са поне няколко от местата, които сме посещавали аз и Едуард. Имаше едно време в Сиера Леоне…
— Следващата дума представлява комбинация от символи — игнорира го Филби. — Бог… и вода?
— Или океан… — предположи Нина. — Хей! Богът на океана! Посейдон! — Тя и Кари произнесоха името едновременно.
— Започва от северното устие на реката на крокодилите — продължи Филби.
— Седем, юг, запад. Реката на седем, юг, запад, би могло да се предположи — каза Нина. — Следвай посока към града на Посейдон. За да намериш… да намериш какво? — Тя се опита да схване смисъла на останалите символи. — По дяволите. Не съм чак толкова добра в олмекски.
— Чакай да видя. — Филби прокара пръст по артефакта. — Първият символ ми прилича повече на „къща“, но с тези допълнителни знаци. Това е почти като „потомък“ — не, „наследник“, но то пък съвсем не пасва.
— Напротив, пасва! — осъзна изведнъж Нина. — Домът на наследника — нов дом. Трябва да се намери новия дом на… на този символ.
— Хм. — Филби се наведе толкова близо, че от дъха му повърхността на парчето метал се изпоти. — Това вече наистина не го разбирам. Може да е лично име, или пък племе…
— Атланти. — Всички глави се обърнаха към Кари. — Новият дом на атлантите. Това се казва.
Устните на Филби се изкривиха.
— Може би ви се иска, госпожице Фрост. Съществуват много други вероятности, което едно подробно изучаване на древните писмености, открити в този регион, би могло да обясни.
— Не. — Нина вдигна артефакта. — Тя е права. Това сигурно са били атлантите. Никой друг. Атлантите са създали нов дом за себе си, нова държава след потъването на острова, някъде в Южна Америка — и това метално парче е картата, която ще ни отведе право там. Единственото, което трябва да направим, е да идентифицираме реката. Ако разберем какво означават цифрите…
— Можем да направим обществено допитване — ухили се Чейс. — Сериозно, док! Южна Америка! Голяма река, пълна с крокодили! Кой е първият отговор, който ви идва в главата?
— Ами… Амазонка? — предположи тя.
— Бинго! Хайде, вижте колко резки ви насочват наляво и надясно тук на тази ваша карта, и до всяка от тях има цифра. Ако показват край колко притока трябва да минете, значи става дума наистина за голяма река. А ако има и изгубен град, той трябва да се намира в дъждовните гори на Бразилия. Ако беше другаде, някой вече да го е открил! — Той погледна по посока на Нина. — Ти имаш тук атлас, нали? Почакайте за минутка.
Той излетя през свързващата врата и се върна с голям атлас.
— Ето архипелага Бейлик в северното устие на Амазонка, и ако се тръгне нагоре срещу течението, трябва да се отминат четири притока отляво, седем отдясно… — Той проследи маршрута на запад, издраскан в повърхността на метала. — Осем отляво и това те отвежда до първото място, където реките се сливат. Сантарем. — Знаците под пръста му бяха по-дълбоко врязани от останалите.
— Което означава, че трябва да се върви надясно — обади се Нина.
— Така излиза. — Те проследиха указанията нагоре по реката, докато накрая се отклониха от самата Амазонка към един приток на повече от хиляда и петстотин километра във вътрешността. Тънката синя линия върху страницата на атласа продължаваше на запад още сто-двеста километра, преди да спре. Върху артефакта имаше още няколко указателни знака.
— Трябва ни по-добра карта — каза Кари. — Освен това са ни нужни сателитни изображения.
— Но поне знаем най-общо кой е районът — въодушевено произнесе Нина. — Някъде по течението на река Тефе. Точно по средата на дъждовните гори!