— Обещай.
— Обещавам.
— Добре. — Чейс се усмихна. — Между другото, това беше най-лошата имитация на Харисън Форд, правена някога.
— О, иска ми се да те чуя как правиш по-добра. С твоя кокни акцент.
— Кокни? — Той направи раздразнена физиономия. — По дяволите! Аз не съм кокни, аз съм йоркширец! Заслужаваш да те хвърля в шибаната река за това. Хм… — Той я погледна преценяващо.
— Не, няма да го направиш — отдръпна се назад Нина.
— Време е за плуване, док!
Тя извика и изтича, а Чейс я подгони с луд смях.
С гърлено боботене двигателите на „Нереида“ спряха.
— По-нататък не можем да продължим — обяви Перез.
Според GPS-a те се намираха само на три мили от района, който ги интересуваше; малко по-близо от предвиждането на Перез, но неговите инстинкти по отношение на плаването бяха непогрешими. Не само лъкатушните завои на стесняващия се приток бяха прекалено тесни за навигация на дългата „Нереида“, но застоялата вода бе изпълнена с какви ли не остатъци. Макар Перез да се опитваше да ги избягва, няколко паднали дървета, които се носеха по водата, се блъснаха обезпокоително силно в корпуса.
Нина погледна през прозореца на палубата към джунглата. Тя изглеждаше по същия начин, както по време на цялото пътуване… но сега бреговете бяха много по-близо, което ги правеше много по-застрашителни.
— Пристигнахме четири часа преди залез — каза Чейс. — Достатъчно време да огледаме. По дяволите, може пък да излезем късметлии и да попаднем веднага на мястото.
— Ще е чудесно — кимна Нина. Тя бе прекарала по-голямата част от деня в климатизираната каюта, намирайки атмосферата навън прекалено влажна и задушлива.
— Господин Чейс, готов ли е вече „Зодиак“? — попита Кари.
— Всичко. Остава само да се натовари водата.
Всички се върнаха в каютите си, за да стигнат багажите си и да се екипират. Нина реши да вземе колкото се може по-малко, ограничавайки се до основното — вода, храна и репелент срещу насекоми, за разлика от Чейс, Кастил и Перез, които щяха да носят всички спасителни съоръжения, от които се нуждаеше екипът. Но тя спря, преди да вдигне раницата си, загледана в атлантския секстант върху бюрото. Пресегна се и замислено докосна медальона на врата си.
Да става каквото ще, реши тя; взе металното парче и го уви в опаковките му.
Кари почука на полуотворената врата.
— Може ли?
— Здравей! Разбира се.
— Да не си решила да го вземеш с нас? — попита я Кари, когато я видя да слага секстанта в багажа си. — Мислех, че ще го оставиш на сигурно.
— Така смятах и аз, но… — Нина сви рамене объркано. — Не знам, помислих си, че може да ни потрябва. Ако извадим късмет и открием нещо, може би ще мога да сравня някакъв текст с него, за да сме сигурни, че сме на правилното място.
— Според мен, сме. Сигурна съм.
Отвън се чу пронизително изсвирване.
— Хайде! Док! Готова ли си вече? — провикна се Чейс. — Размърдай си задника!
— Идвам. — Двете с Кари си размениха погледи, Нина преметна раницата през рамо и напуснаха каютата.
— Не ти ли е топло с това нещо? — попита Нина и дръпна ръкава на коженото яке на Чейс.
— Хей, щом е било достатъчно добро за Индиана Джоунс… Както и да е, аз се потя само когато се карам с някого.
— А колко често се караш?
— Откакто се запознах с теб — много повече.
„Зодиак“ бе натоварен. Перез и Хулио го спуснаха в реката. Водата беше пълна с водорасли и мъртви листа и корабчето издаде глух плисък. Чейс потопи пръчка, разбутвайки изгнилите растения настрани, за да провери цвета на водата.
— Най-важното предупреждение за деня: не влизайте във водата. И категорично не пийте от нея.
— Но тя би трябвало да е напълно чиста — обади се Хамилтън, който бе облякъл яркочервена тениска в контраст със землистите тонове на дрехите на останалите. — Става въпрос за чиста дъждовна вода, без никакви замърсявания от човешка дейност.
— Ами, щом искаш, потопи една сламка и после я изсмучи.
Хамилтън изглеждаше смутен.
— Да не би да влизаме в блато?
Чейс въздъхна и поклати глава.
Качиха се на „Зодиак“. Чейс седна на кръглата кърма, докато Кастил запали извън бордовия двигател. Нина и Кари се разположиха една срещу друга зад Чейс. Салво, Хамилтън и най-накрая Филби се изкатериха на борда отзад. Седалки нямаше, но багажът със съоръженията за лагер, които Чейс бе решил да подготви за всеки случай — ги заместиха отлично.