— О, вярно. — Той кимна смутено.
— Съществували са много други основи, използвани от древните цивилизации — продължи Нина. — Маите използвали за основа двайсетица, по време на Бронзовата ера европейците използвали осмица… — Тя протегна ръка отново към символите. — Основа осмица! Така е, това трябва да е!
— Защо някой би използвал осмицата? — попита Чейс. В отговор Кари протегна ръце със свити навътре палци. — О, схванах! Използвали са палците, за да броят пръстите си, но без да броят самите палци, така ли?
— Такава е теорията — отвърна Нина, докато се взираше в надписите. — Така че вместо да вървят едно, десет, сто, цифрите всъщност вървят едно, осем, шейсет и четири… — Тя се върна бързо до вратата. — По този начин излиза, че първата колона са едноцифрени числа, втората — кратни на осем, след това шейсет и четири, петстотин и дванайсет, четири хиляди деветдесет и шест и…
— Трийсет и две хиляди седемстотин шейсет и осем — завърши Кари.
— Правилно. Така че числото трябва да е, чакай да видим…
Чейс простена.
— Ще ви оставя двете да го измислите.
Кари стигна първа до отговора.
— Петдесет хиляди шестстотин шейсет и седем.
— Окей — кимна Нина. — Ти сметни второто число, аз ще сметна третото. — След малко получиха отговорите: 36 695 и 14 452. — Добре! Значи първото минус второто, минус третото прави…
Двете се замислиха напрегнато, а Чейс ги гледаше. Лицата им посърнаха почти едновременно.
— Какво? Какъв е отговорът?
— Минус четиристотин и осемдесет — произнесе Нина унило. — В такъв случай не е възможно базата да е осем.
— Ами ако е девет? — предположи Кари. — Ако десетичната дава прекалено голям резултат, а осмичната прекалено малък…
— Отговорът трябва да е в хилядните. По дяволите! — Нина погледна Чейс въпросително.
— Двайсет и четири минути.
— Мамка му! Изоставаме! — Тя ядосано ритна вратата. — Не мога да разбера какво пропускаме?
Чейс се наведе и започна да рови из оловните топчета с надеждата, че може да има някакъв скрит ключ за разгадаването на пъзела. Но такъв нямаше.
— Ами ако просто се опитаме да уцелим и сложим толкова топчета, колкото ни хрумне? Има шанс да ни се усмихне късметът.
Нина докосна медальона си.
— Ще ни трябва целия късмет на света.
— Това е единственото, с което разполагаме. Не можем просто да се откажем — дори и да успеем да се върнем през всичките други препятствия, когато излезем индианците ще ни убият. А после Хюго, Агналдо и професора.
— Ако го направим погрешно пак ще ни убият — напомни му Кари и посочи шиповете, надвиснали над главите им.
— Може би съществува начин да издърпаме лоста от външната страна на помещението…
Но Нина бе престанала да слуша. Нещо, което Чейс бе казал преди, изникна в съзнанието й.
Дори и да успеем да се върнем през всичките други препятствия.
Точно тези думи не й даваха мира. В следващия миг тя разбра какво беше…
— Трябва да има друг начин да се мине! — извика тя. — Хората от племето, които поддържат храма и капаните… някой трябва да слага тези капани. Както и да ги поправя. — Тя посочи каменната врата. — Не е възможно строителите на храма да са принуждавали всичките хора, за които се предполага, че трябва да бъдат предпазвани, да минават през всичките тези препятствия всеки път, когато влизат вътре — една малка грешка — и са мъртви! Значи трябва да има някакъв начин да се влиза безопасно, без да са заплашени от смърт всеки път.
— Задна врата? — допусна Чейс.
— Да, нещо като служебен вход или просто някакъв начин да се отваря изхода на всяко предизвикателство, без всъщност да е напълно завършено. — Нина отново плъзна лъча на фенера по стените. — Може би има някакъв ключ или хлабав блок, нещо, с което да се отвори вратата.
Започнаха да претърсват стените на залата, като опипваха с пръсти студения камък. След минута Чейс извиси глас:
— Тук!
Нина и Кари отидоха при него в ъгъла на помещението. На нивото на пода, точно където двете стени се събираха, имаше малък вертикален отвор. Не беше по-голям от прорез — но в сравнение с точните спойки на другите блокове си личеше, че е преднамерено изработен.
— Какво има вътре? — попита Кари.
— Представа нямам — прекалено малък е, за да провра ръката си. Нина, ти си с по-изящни пръсти, защо не опиташ?