Повечето от линиите се приближаваха към нещо в източния Атлантик с формата на остров, който не бе означен в никоя съвременна карта…
— Исусе… — За момент Нина почувства как сърцето й спира. — Намерихме я. Атлантида. Точно там, където казах, че е…
— Мили боже. — Кари се приближи да погледне. — Ти я намери! Нина, ти я намери!
— Ние я намерихме — повтори Нина, споделяйки радостта й. — Направихме го! — За момент почти се задави от радост, докато реалността я връхлетя с пълна сила. — Еди, колко време ни остава, за да се върнем?
— Четиринайсет минути. Единствената трудност ще е да се проврем между онези остриета — можем да го направим за осем минути, ако побързаме. — Той се дръпна от картата, забелязвайки нещо в един от ъглите на залата.
— Значи имаме само шест минути за изследване? По дяволите! По дяволите! — Нина удари силно с юмруци по бедрата си във върховно отчаяние. — Трябва ми повече време!
Кари извади артефакта от орейхалк.
— Хайде да намерим мястото, на което е бил. Ако успеем да се върнем навреме в селището, може и да ги убедим да ни позволят да се върнем в храма, след като им обещаем, че няма да вземаме нищо. Единственото, от което се нуждаем, са снимки…
— Това не е достатъчно — промърмори Нина, усещайки как всичко, заради което е работила, се изплъзва. Беше сигурна, че индианците няма да им позволят да се върнат отново тук.
— Хей. — Отначало Чейс помисли, че е открил друг изход, улей, който се спускаше надолу от залата. Но един бърз поглед — и той се увери, че е блокиран, запушен от груби каменни парчета. Не му се изплъзна, че отломките са далеч от строгите стандарти на останалата част от храма, но наблизо забеляза нещо по-интересно. — Елате.
Нина и Кари забързано се приближиха и видяха ниша, висок капак върху полиран черен камък. Отгоре стояха няколко предмета, всички изработени от орейхалк.
— Това сигурно е останалата част от секстанта — предположи Кари и посочи към равно, с формата на резен от пай парче, с гравирани отгоре атлантски цифри. Нина бързо извади медальона си и го провеси срещу основата на секстанта. Извивката пасваше точно.
— Господи, имала съм парче от това нещо през цялото време — каза тя, закачайки медальона обратно на врата си.
— Как е станало така, че нацистите са избягали с това парче, а не са взели останалото? — попита Чейс.
— Може би хората, които са носели другата част са били тези, чиито трупове видяхме в реката. — Нина бързо сложи чепа от вътрешната страна на лоста в съответстващата дупка на върха на триъгълника, завъртайки го, така че върхът на стрелката, издълбана върху повърхността му, да се изравни със знака над всяка цифра. — Получи се — обяви тя със смесица от оправдание и тъга, че няма да може да покаже на никой друг откритието си. — Каквото и да са използвали като огледала, сега липсва, но могат да се видят прорезите, където са се намирали. Господи, наистина са можели да пресмятат географската ширина преди повече от десет хиляди години…
— Добре, върнахме парчето, сега да тръгваме — подкани ги Чейс.
Нина размаха ръце.
— Почакай, почакай.
— Нина, те ще убият Хюго и останалите, както и нас, ако не си размърдаме задниците.
— Една минутка, само една! Моля те!
— Остави я — произнесе твърдо Кари. Чейс неохотно се съгласи, но многозначително вдигна ръчния си часовник.
— Картата — каза Нина, почти заеквайки в бързината да произнесе думите. — Вижте дестинациите в единия край на търговския маршрут или каквото и да е то, обозначени са с цифри и посоки на компас. Устието на Амазонка тук — тя показа, — сочи седем, юг и запад, точно както е и върху изпъкналата част на секстанта. — Пръстът й мина през картата и спря до изкривеното изображение на Африка, сочейки южния край на континента. — Вижте, вижте това! Означен е и нос Добра надежда — показана е географската му ширина спрямо Атлантида!
Чейс тръсна китката си и размаха часовника си пред нея.
— Стига, Нина! Карай по същество!
— Не виждаш ли? Вече знаем колко на юг е устието на Амазонка спрямо Атлантида, седем единици географска ширина, освен това казват колко на юг е нос Добра надежда — така че след като ни е известно местоположението им едно спрямо друго според съвременните мерки, можем да използваме разликата и да разберем на колко се равнява една атлантска мерна единица за географска ширина; а после да се върнем на север от Амазонка и да намерим самата Атлантида! Можем да го направим! А след като знаем системата им, артефактът не ни е нужен повече — нужно ни е само време, за да направим изчисленията!