— Добре, давайте! — извика той, докато тичаше към изхода. Кари хукна, а Нина се поколеба, изчаквайки Чейс да ги настигне.
— От тежестта им краят на моста ще потъне във водата — каза Чейс, докато тичаха надолу през прохода. — Тогава ще разберем дали този крокодил е още гладен.
— Само дето беше кайман — уточни Нина.
— Каквото и да е! Добре, ето ги пилоните. Кари, ти си първа, после Нина.
Дори без поощрението на падащия таван те продължаваха да внимават за пътя между заострените пилони. Шиповете се закачаха в дрехите им. Най-после минаха оттатък и влязоха в залата, в която се намираше Предизвикателството на Силата. Чейс пое отново водачеството.
— Така — каза той, без да спира да тича, — следващото, което ще направим, след като излезем, е вие двете бързо да изтичате в джунглата. Отдалечете се колкото е възможно от храма, скрийте се и останете там.
— Ами ти? — попита Нина. — Ами останалите?
— Ще ги намеря. Надявам се индианците да са се вбесили, че Куобрас е разрушил храма и да са хукнали след хеликоптера. Ако сме късметлии, едва ли е останал някой пазач.
— А ако не сме? — попита Кари.
— Предполагам, че сме прецакани! — Те завиха зад последния ъгъл и пред тях се разкри квадрат бледа дневна светлина. — Готови ли сте?
— Не — изсумтя Нина.
— Можеш да го направиш, Нина. Кари, грижи се за нея. Ще ви настигна веднага щом мога.
— Ще се грижа — обеща Кари. Бяха вече почти до входа.
— Добре, готови… тичайте!
Те хукнаха…
И спряха. Нямаше къде да бягат.
Чакаха ги повече от десетина облечени в черно мъже с насочени оръжия, заобиколили в полукръг входа на храма. Пред колибите лежаха телата на четирима индианци; от останалите от племето нямаше и следа. Кастил, Ди Салво и Филби бяха все още пленници и стояха на колене в една линия пред…
— Здрасти, Еди — каза Джейсън Старкман.
Изглеждаше по съвършено различен начин от момента, в който Нина се бе запознала с него в Ню Йорк. Костюмът го нямаше, заменен от военна униформа — бронирани доспехи, снаряжение, поддържащо амунициите и канията на ножа. Черна превръзка скриваше дясното му око. Противният спомен как пръстите й се забиват в нещо влажно я накара да потръпне.
— Здрасти, друже! — отвърна Чейс със заплашителна усмивка и вдигна ръце. — Решил си да приличаш на пират, а?
Старкман го изгледа студено.
— Виждам, че чувството ти за хумор е все така гадно.
— А дали не виждаш само наполовина?
Лицето на Старкман се стегна за момент, преди да насочи вниманието си към Нина.
— Д-р Уайлд! Толкова се радвам да ви видя отново.
Чейс и Кари застанаха от двете й страни.
— Оставете я — озъби му се Кари.
Старкман вдигна вежди:
— Кари Фрост. Никога не съм мислил, че ще ви срещна лично. Хаджар трябваше да приеме офертата на Джовани, тогава никой от нас нямаше да има неприятности. — Той направи знак с оръжието и хората му се приближиха. Над главите им кръжеше хеликоптерът — следван от още един, и вихърът, създаден от огромните въздушни машини огъваше дърветата, сякаш връхлетени от ураган.
— Какво стана с индианците? — поиска да знае Нина.
— Повечето избягаха — отвърна Старкман. Той погледна към труповете. — По-умните. Някои от тях всъщност си мислеха, че могат да ни хванат.
Хората на Старкман се заеха да претърсват Чейс, Кари и Нина.
— Какво смятате да правите с нас, Старкман? — попита Кари и очите й се присвиха. — Да ни убиете?
— Аха. — Небрежният начин, по който го каза, накара кръвта на Нина да замръзне. — Но първо искам да разбера какво има в храма. — Той се отдалечи, докато разкопчаваше радиостанцията от колана си и Нина можа да види апаратурата, прикачена на гърба му. Напомняше на кука, както си бе помислила, но стърчеше от нещо, което изглеждаше като пушка с дебела цев. Повечето от хората му бяха екипирани по същия начин. — Водачът на орлите до екипа за влизане, обадете се.
— Какви са тези „водачи и орли“? — подигра му се Чейс.
Старкман щракна с пръсти. Един от подчинените му, планина от мускули и почти с глава по-висок от Чейс, замахна и заби юмрук в основата на врата на англичанина. Чейс рухна на колене.
— Еди! — възкликна Нина.
Старкман изглеждаше изненадан.
— Еди, преминал си на първо име с клиенти? А може би… тя е нещо повече? Трябва да внимаваш, приятелче, знаеш какво се случи.
— Затваряй си гнусната уста — сопна се Чейс. Старкман подсмръкна и тъкмо се канеше да каже нещо, когато радиостанцията му пропука.