— Къде е Старкман? — на пресекулки попита той.
— Натам! — посочи Кастил. Старкман се беше скрил зад ъгъла на срутената сграда и не се виждаше.
— Нина?
— В една от колибите е — каза му Кари.
— Дай ми оръжието си.
Кари му подаде „Колта“.
— Няма да оставя това куче да се измъкне! Кари, грижи се за Нина. Къде е Агналдо?
— Простреляха го.
— Тогава му помогнете! Хайде, двамата! — Чейс се спусна след Старкман.
Старкман скочи върху издигнатата основа на храма и затича по нея, като говореше по радиостанцията.
— Хеликоптер две! Тук Водачът на орлите, трябва да ме вземете веднага! — Спасителната машина кръжеше предпазливо над джунглата.
Чейс зави зад ъгъла на храма, търсейки Старкман.
Ето къде беше!
— Няма да ти се размине, мръснико — промърмори той и се качи на първото стъпало.
Кари изтича до отломките на колибата, където бе видяла, че се скриха Нина и Филби. Тя дръпна животинската кожа, закриваща вратата.
— Добре ли сте?
— Добре сме — отвърна Нина.
— Говори за себе си — измърмори Филби.
Нина го игнорира.
— Ами останалите? Къде е Еди?
— Простреляли са Ди Салво — отговори Кари. — Хюго му оказва първа помощ. Чейс хукна след Старкман.
— Какво? Хайде, трябва да му помогнем! — Нина изтича навън и когато видя Чейс да се изкачва отстрани на храма, се насочи към него.
— Опасно е! — възмути се Кари, но напразно. — Нина! По дяволите! — Тя се върна при купчината с багажа, взе друга пушка и оръжието на Чейс и хукна след Нина.
Останалият хеликоптер се приближи, заобикаляйки стълбовете плътен черен пушек, които се издигаха от срутената част на храма. Когато се спусна, въжетата му започнаха да се влачат през листака.
Старкман забави крачка и извика в радиостанцията:
— Хайде, по-бързо! Измъквай ме оттук! — Той размаха бясно ръце към хеликоптера да се приближи още…
Тъмните камъни около него се разтрошиха и запукаха под ударите на куршумите.
— Джейсън! — изрева Чейс, без да спира да стреля.
Старкман се качи на следващото стъпало и отвърна на стрелбата. Чейс приклекна, когато над главата му заплющяха куршуми, посипвайки го с прах и отломки. Той пропълзя няколко крачки, преди да се покаже отново и да го засипе нова смъртоносна градушка.
Чейс изпрати нова поредица — и при последния изстрел оръжието му изщрака.
Празно!
Старкман сигурно бе преброил изстрелите. И сега знаеше, че е на сухо. Като издраска напред още няколко крачки, Чейс вдигна глава, но побърза да я скрие. Както и бе очаквал, кратката му поява бе привлякла огъня и върху него се посипаха още камъчета и прах. Старкман вече нямаше от какво да се притеснява.
Вятърът от спускащия се хеликоптер усукваше дрехите му. При ниска височина машината можеше направо да събори човек.
Което правеше прицелването много трудно.
Чейс се метна на следващото стъпало и се притисна към стената, когато куршумите затракаха по древния камък. Едва чуваше как Старкман вика в радиостанцията:
— Покажи се и го застреляй!
По дяволите!
Той погледна към хеликоптера. Един мъж надничаше през отворената врата на кабината и го гледаше. След това се дръпна обратно, за да се появи миг по-късно с оръжие в ръка.
Със снайпер, който можеше да пробие череп от осемстотин ярда разстояние — а Чейс се намираше само на петнайсет ярда под него.
— Нина! — настигна я Кари с пушката в ръка.
— Хеликоптерът… те ще го застрелят! — Нина посочи нагоре.
Огромната машина бе заела позиция над Старкман, така че той да хване въжетата и да се качи на борда; друг мъж се беше показал от кабината с пушка в ръка, насочена право към Чейс…
Кари вдигна оръжието си и изпразни целия пълнител в корпуса на хеликоптера.
Стрелецът се олюля, след което падна, падна и оръжието му — точно пред него. Старкман отскочи бързо, но се съвзе, хвана едно от въжетата с дясната си ръка, прехвърли през рамо оръжието си и изкрещя на пилота по радиостанцията да се спусне.
— Еди! — извика Кари, надвиквайки грохота на двигателите. Необяснимо как той я чу и се обърна. — Ето! — Тя му хвърли своя „Уилди“.
Чейс го хвана с една ръка и скочи на крака, след което се завъртя и го насочи към хеликоптера, докато Старкман се люлееше отгоре. Хеликоптерът вече се издигаше бързо, а носът му се бе навел, сякаш се приготвяше да отлети далеч над дъждовните гори.