Кари се присъедини към нея.
— Какво е това?
— Помниш ли как смятах, че атлантската цифрова система използва за основа осмицата? — започна Нина, прокарвайки върха на пръста си по колоните, като внимаваше да не зацапа знаците от въглен. — Но това не проработи в Предизвикателството на Ума, нали така? И статуите на Нереидите в храма — според Платон би трябвало да са сто, но ти преброи седемдесет и три.
Кари кимна.
— Разбра ли защо?
— Не съм сигурна… — Нина погледна куршумите на земята. Имаше купчина празни магазини до тях. Тя вдигна един. — Еди! Колко патрона побира един такъв?
— Такъв ли? Трийсет.
— Значи тук има над сто куршума, добре… — Тя вдигна един куршум. — Да видим…
Тя се приближи до най-близко стоящата индианка и я погледна приятелски. Жената реагира с подозрение, но не се отдръпна, когато Нина взе парче въглен и празно парче дървесна кора. След това изписа върху него черта, посочи я и вдигна вежди въпросително.
— Едно, да? Едно?
Жената я гледа озадачено известно време, преди внезапно да се усмихне, казвайки нещо.
— Тя каза „да“ — преведе Ди Салво.
— Страхотно! Хубаво… — Нина се върна и взе шепа куршуми, пусна ги до коленете си, след това вдигна два от тях върху дървесната кора и направи втора резка до първата. — Две?
Жената отново кимна. Нина добави още шест куршума и отбеляза още черти. Осем малки отметки в една линия…
Поредно кимване. Нина се усмихна, взе девети куршум, сложи го до първата редица и добави нова чертичка.
— Девет?
Жената поклати глава. Нина изтри деветата отметка, след което начерта едно обърнато V и посочи отново куршумите.
— Девет?
Второ поклащане на главата, този път съпроводено с леко раздразнено изражение и нещо, което прозвуча като подигравателен коментар от останалите индианци. Няколко от тях се подсмихнаха, както направи и Ди Салво.
— Какво казват? — попита Нина.
— Не могат да повярват, че не знаеш да броиш — отвърна той, развеселен въпреки слабостта си.
Жената взе парчето въглен от ръката й и добави един отделен знак от лявата страна на символа, след това посочи към деветте куршума.
— Значи това е девет? — произнесе замислено Нина.
— Какво разбра? — не издържа Кари.
— Човекът на Старкман смяташе, че сложното ударение означава деветка — каза Нина, а умът й препускаше. — Но не е така, започнах да го осъзнавам, когато видях начина, по който броят. Те не използват пръстите си — използват празните разстояния между тях. Вижте. — Тя махна един куршум от купчината, след това сложи пръст между палеца и показалеца на другата си ръка. — Едно. — Индианката я гледаше, без да е сигурна какво прави. Нина сложи втори куршум до първия и потупа кожата между палеца и показалеца си отново, после между показалеца и средния пръст. — Едно, две?
Жената кимна и се усмихна. След това вдигна двете си ръце, използвайки бързо кутретата, за да изброи разстоянията между останалите пръсти, докато стигна осем.
Нина осъзна смисъла на формата, изобразена от ръцете й, докоснатите върхове на кутретата след спирането на броенето.
— Сложното ударение, напомнящо покрив, изобразява осем „пълни“ дупки. Така че числото девет се изразява чрез едно ударение и единица, което означава, че… — Тя посочи към дървесната кора, където една точка бе последвана от двойка ударения. — Това е седемнайсет — едно плюс осем плюс осем. Но погледнете, те не изобразяват шестнайсет чрез две сложни ударения, а чрез осем отделни чертички плюс едно ударение. Сякаш запълват разстоянията между пръстите си и всеки път, когато са пълни, следващото число е колкото пълни ръце с осмици имат, плюс единица.
— Това не е линейна прогресия — каза Кари разбиращо.
— Нищо чудно, че не разбрахме пъзела в храма — използвали сме погрешната система! Това е нещо като странен хибрид между бройна система и позиционна система!
— Ако обичаш, на английски, док! — изсумтя Чейс.
— Добре, добре… В нашата система ние добавяме нова колонка всеки път, когато стигнем до десет, нали така? Десет, сто, хиляда — това е обикновена прогресия. Но в тяхната система, каквато, изглежда е била и атлантската, новите знаци, които видяхме в залата със загадките, не представят същата обикновена прогресия — вместо това те попълват празните разстояния… — Тя вдигна разперените си пръсти. Ако бяха използвали стандартната основа осем, следващият символ, ударението, малкото островърхо покривче…