— Да, знам какво е сложно ударение, док — прекъсна я Чейс сопнато.
— Съжалявам. Щеше да символизира осем в една нормална, основана на осмицата, система. Но не е така — то символизира осмица, но едва след като се стигне до осем плюс едно. И символът след това, наклоненото L — при база осем, би трябвало да означава шестдесет и четири. И тъй като това е по-скоро геометрична, отколкото линейна прогресия, тук няма увеличение, докато не се запълнят всичките празни места между пръстите…
— Което става след осем групи от осем, плюс осем — продължи Кари, като сочеше възбудено съответната група символи върху дървесната кора.
— Точно така! И първия път, когато това е използвано, е в осем групи от по осем, плюс осем… и после плюс едно. Или…
— Седемдесет и три! — извикаха двамата едновременно.
— Колкото е броят на статуите? — попита Чейс.
— Да! Разбира се! Ето защо Платон пишел, че са били сто! Погрешна интерпретация на атлантската бройна система през вековете. В тяхната система при прибавянето на трета цифра това се равнява на една стотица — но тя съвсем не е десетична или осмична. А напълно уникална система.
— Само че Куобрас не го знае — изтъкна Кари. — Което означава, че когато преобразува данните за географска ширина от картата в съвременни числа, те няма да са верни.
Нина си представи картата.
— Не, ще са твърде далеч от истината! Ще си мислят, че сложното ударение означава девет, а ударението плюс чертичка прави десет. Но ударение плюс чертичка прави всъщност осем. Числата им са грешни — всички са минус единица. Според тях нос Добра надежда е на петнайсет градуса южна ширина — а ширината е четиринайсет! Така че те би трябвало да са разделили трийсет и пет градусовата разлика на седем атлантски единици, а не на осем, което означава, че една атлантска единица е пет градуса. Атлантида се намира на седем единици северно от Амазонка, а седем по пет е равно на…
Чейс се засмя.
— Трийсет и пет градуса северно.
— Плюс един градус за отчитане ширината на делтата на Амазонка над екватора — добави Кари. — Така че Атлантида е на трийсет и шест градуса на север — което означава в Залива на Кадиз! Ти беше права!
— Те са стотици мили извън курса! — възкликна Нина, без да може да сдържи въодушевлението си. — Можем да я намерим първи; можем да ги изпреварим!
Кастил бе свършил с превързването на ранения индианец.
— Всичко това е много хубаво, дори чудесно, но имам едно предложение — преди да започнем да се поздравяваме, дали не е по-добре да се опитаме да се измъкнем от джунглата?
— Сателитният телефон е в раницата ми, Хюго — каза Чейс уморено. — Хвърли ми го и ще се обадя.
Нина погледна събралите се в кръг индианци, вперили очи в нея.
— Какво ще правим с племето? Храмът го няма, но и домовете им ги няма заради нас. Те се нуждаят от помощ.
— Мога да се погрижа за това — обади се Ди Салво. — Като представител на бразилското правителство, мога да кажа, че племето е официално открито и сме влезли във връзка с него, нали? Това означава, че сега те са под закрилата на закона.
— Контактът не е точно този, на който се надявахме — отбеляза Нина. — Те убиха Хамилтън, забравихте ли?
— Но поне нас оставиха живи — отвърна й Чейс, докато Кастил му подаваше сателитния телефон.
— Мога да ви уверя, че ще получат всичко, от което се нуждаят — каза Кари. — Фондация „Фрост“ има известно влияние върху бразилското правителство; в миналото сме осигурявали помощи. Те със сигурност ще оцелеят. В края на краищата те са единствените потомци на атлантите. Един ДНК анализ би бил много интересен… — Тя погледна в тъмното към храма.
Ди Салво обясни на индианците, доколкото можеше, каква е ситуацията. Някои от тях, предимно възрастните, не изглеждаха особено щастливи.
— Притесняват се, че ако дойдат още външни хора, ще се опитат да нападнат храма — каза той на Кари.
— Да нападнат какво? — попита Чейс саркастично, като спря за миг да набира. — Частите от хеликоптера? Не остана нищо, което може да се открадне!
— Не, те са прави — възрази Нина. — Макар по-голямата част да е разрушена, все още вътре има много злато.
— Мога да уредя охрана — предложи Кари. — Фондацията разполага с надеждни хора, които не са мотивирани от парите — те могат да защитят племето, докато дойде помощ. Освен това смятам, че ще е най-добре да знаем какво друго съдържат останките от храма, не мислите ли?