Нужна му бе и тази планета, открита наскоро от една разузнавателна експедиция. Подходяща беше във всяко отношение, но бе прекалено отдалечена. Не им достигаше гориво, за да екипират военнокосмическа флотилия.
За щастие имаше и друг способ да осъществят целта си. Още по-добър.
Някога, в дълбоката древност, учените на Глом бяха създали Преобразователя. Това беше истински триумф на Техниката на Тъждествеността. Той правеше възможно мигновеното преместване на маса между две точки, свързани по определен начин помежду си.
Единият, постоянният край на уредбата, се намираше в единствената атомна енергостанция на Глом. Вторият край трябваше да се постави до който и да е друг източник на ядрена енергия и да се включи. Извлечената енергия протичаше между двата края и два пъти се видоизменяше. Тогава благодарение на Техниката на Тъждествеността гломите можеха да преминават от планета на планета; да връхлитат като чудовищна, заливаща всичко, вълна.
Както виждате — съвсем просто. Въпреки това двадесет експедиции не бяха успели да поставят Преобразователя на земния край. Какво им бе попречило — никой не знаеше. Нито един кораб не се бе завърнал на Глом, за да разкаже.
Преди да се разсъмне, те, приемайки окраската и формата на околните растения, крадешком се запровираха през гората. Преобразователите слабо пулсираха, усещайки близостта на ядрената енергия.
Край тях префуча съвсем мъничко четирикрако същество. У Джер веднага се появиха четири крака, удължено телце и той се спусна подире му.
— Джер! Върни се веднага! — кресна му Пид, забравяйки всяка предпазливост.
Джер настигна зверчето и го повали на земята. Опитваше се да разкъса плячката, но бе забравил да се снабди със зъби. Зверчето се изскубна и изчезна в горичката. На Джер израснаха комплект зъби, той напрегна мускули за скок.
— Джер!
Индикаторът неохотно се обърна. Подскачайки, се върна при Пид.
— Гладен съм — каза той.
— Не, не си — неумолимо отвърна Пид. Пид си спомни думите на Командуващия. Джер безспорно има Ловджийски наклонности. Трябва да не го изпуска от очи.
— Да не си посмял втори път — каза Пид. — Помни, още не ни е разрешено да приемаме Екзотични форми. Бъди доволен от формата, за която си роден. — Джер кимна и отново се сля с горичката.
От края на гората електростанцията се виждаше много добре. Пид се замаскира като храст, а Джер се превърна в стар пън. Илг след кратко колебание прие облика на млад дъб.
Станцията представляваше невисоко дълго здание, заобиколено с желязна ограда. Пред вратата на оградата стояха часови.
„Първата задача е — помисли си Пид — как да проникнем през вратата?“ — Почна да обмисля възможностите.
По откъслечни сведения, извлечени от отчетите на разузнавателните експедиции, Пид знаеше, че в известно отношение хората приличаха на гломите. И те, както и гломите, имаха домашни животни, къщи, деца, култура. Обитателите на планетата бяха сръчни техници, както и гломите.
Но между двете раси съществуваха големи различия.
Хората имаха постоянна и неизменна форма както камъните или дърветата. А като компенсация за това еднообразие планетата им изобилствуваше от фантастично много родове, видове и породи същества. По това тя никак не приличаше на Глом, където животинският свят се изчерпваше само с осем различни форми.
И съвсем ясно е, че хората разпознават неканените гости, помисли си Пид. Жалко, че не знае заради какво са се провалили предишните експедиции. Това много би му опростило задачата.
Край тях на два неправдоподобно несгъващи се крака премина Човек. Движенията му бяха резки, груби. Той бързо отмина гломите, без да ги забележи.
— Измислих — каза Джер, когато странното същество се скри от погледите им. — Ще се превърна в Човек, ще мина през вратата, ще вляза в залата на реактора и ще активизирам Преобразователя.
— Ти не можеш да говориш техния език — напомни му Пид.
— Ама аз нищо няма да говоря. Просто няма да им обръщам внимание. Ето така — Джер бързо прие облика на Човек.
— Не е лошо — одобри Пид.
Джер направи няколко пробни крачки, подражавайки клатушкащата се походка на Човека.
— Боя се, че нищо няма да излезе — продължи Пид. — Навярно и другите експедиции са прибягвали до този способ. Нито една от тях не се върна.
Джер отново прие формата на пън.
— Тогава как? — попита той.
— Остави ме да помисля — отвърна Пид. Край тях мина същество, което се движеше не на два крака, а на четири. Пид го позна: беше Куче, приятел на Човека. Той внимателно го наблюдаваше.