„Остроумно — помисли Пид. — Отзад непременно ще има друга врата.“ Той погледна към залязващото слънце. Щом Преобразователят бъде активизиран, тук ще нахлуят армиите на Глом. Докато Хората се опомнят, войските на Глом ще бъдат вече не по-малко от милион. И това ще е само началото.
Денят бавно гаснеше, но нищо не се случваше. Пид не откъсваше очи от фасадата на зданието; нервничеше. Ако с Джер всичко бе минало благополучно, защо ли толкова се бави?
Той чака до късно през нощта. Хора влизаха в зданието и излизаха. Кучета лаеха около вратата. Но Джер не се появяваше.
Хванали са Джер. Илг изчезна. Пид бе останал сам.
А той все така не знаеше какво се бе случило.
Призори Пид загуби всякаква надежда. Разбра, че пълен провал грози двадесет и първата експедиция от Глом. Сега всичко зависи от него.
Реши сам да проникне в зданието в образа на Човек. Нищо друго не му оставаше.
Видя как работници на тълпи идват и минават през вратата. Пид размишляваше кое ще е най-добро: дали да се смеси с тълпата, или да изчака навалицата да попремине. Реши да се възползува от суматохата и почна да приема формата на Човек.
Край него мина Куче.
— Здравей — каза Кучето.
Беше Джер.
— Какво се случи? — попита го с облекчение Пид. — Защо толкова се забави? Трудно ли се влиза?
— Не знам — отвърна Джер, като махаше опашка. — Не съм опитвал.
Пид онемя.
— Бях на лов — добродушно поясни Джер. — Знаете ли, тази форма е идеална за лов. Излязох през задната врата заедно с едно друго Куче.
— Но експедицията… твоят дълг…
— Отказах се — заяви Джер. — Знаете ли, Пилот, аз никога не съм искал да бъда Индикатор!
— Но нали си се родил Индикатор!
— Така е — каза Джер, — но от това не ми е по-леко. Винаги съм искал да бъда Ловец.
Пид се разтрепера от яд.
— Не бива — каза той много бавно, както би обяснявал на дете. — Формата на Ловец е забранена за теб!
— Ами, тук не е забранена — възрази Джер, като замаха опашка.
— Да не съм чул повече такова нещо — сърдито каза Пид. — Тръгвай за електростанцията и постави твоя Преобразовател. А аз ще се помъча да забравя това, което избръщолеви.
— Няма да отида — отвърна Джер. — Много са ми потрябвали тук гломите. Те всичко ще погубят.
— Прав е — подхвърли един висок дъб.
— Илг! — ахна Пид. — Къде си?
Клоните се разклатиха.
— Тук — каза Илг. — Аз все Размишлявах.
— Но нали… твоята каста…
— Пилот — печално каза Джер, — събудете се! Народът на Глом в по-голямата си част е нещастен. Само обичая ни принуждава да приемаме кастовата форма на нашите прадеди.
— Пилот — забеляза Илг, — всички гломи се раждат безформени!
— А щом гломите се раждат безформени, те трябва да имат Свобода на Формата — добави Джер.
— Точно така — каза Илг. — Но той не може да го разбере. А сега ще ме извините. Искам да помисля. — И дъбът млъкна.
Пид мрачно се засмя.
— Хората ще ви избият — каза той. — Точно така, както са избили другите експедиции.
— Никой от гломите не е бил убит — съобщи Джер.
— Всички гломи от експедициите са тук.
— Живи?
— Разбира се. Хората дори не подозират за нашето съществуване. Кучето, с което отидох на лов, е глом от деветнадесета експедиция. Ние тук сме стотици, Пилот. На нас тук ни харесва.
Пид се мъчеше да проумее всичко това. Той отдавна знаеше, че на низшите касти не им достига самосъзнание за формата. Но това вече… е просто абсурдно!
Значи ето каква опасност криела тази планета — Свободата!
— Присъединете се към нас, Пилот — предложи Джер.
— Тук е истински рай. Знаете ли колко разновидни форми има на тази планета? Безчетно множество! Тук има форми за всички случаи на живот!
Пид поклати глава. За неговия живот няма форми. Той е Пилот.
Значи Хората нищо не знаят за присъствието на гломите. Да се промъкне до реактора, ще е смешно лесно.
— С вас ще се заеме Върховният съд на Глом — извика той и се превърна в Куче. — Аз сам ще поставя Преобразователя.
Минута той се разглежда, после се озъби на Джер и заподскача към вратата.
Хората при вратата даже не го погледнаха. Той се провря през централната врата на зданието подир някакъв Човек и се понесе по коридора. В тялото му пулсираше Преобразователят, като насочваше Пид към залата на реактора.
Изхвърча бързо по някакво стълбище, понесе се по друг коридор. Когато зави, се чуха стъпки и Пид инстинктивно почувствува, че на Кучетата е забранено да влизат вътре в зданието.
Отчаян, той се огледа, като търсеше къде да се скрие, но коридорът беше гладък и пуст. Само на тавана висеше лампа. Пид подскочи и се залепи за тавана. Прие форма на лампа, като се надяваше, че Човекът няма да забележи, че не е запален.