По коридора минаха Хора.
Пид се превърна в копие на Човек и забърза към реактора.
В коридора се появи още един човек. Той загледа втренчено Пид, почна да му говори нещо и внезапно хукна презглава.
Пид не знаеше какво бе смутило Човека, но затича с всички сили. Преобразователят в тялото му потрепваше и пулсираше, показвайки, че наближава критичната дистанция.
Неочаквано ужасно съмнение прониза мозъка му. Всички предишни експедиции са дезертирали! Всички гломи, до един!
Той затича по-бавно.
Свобода на формата… какво странно понятие. Тревожещо понятие. „Това е пак дело на Самото Безформие“ — каза си той и затича по-бързо.
Коридорът завършваше пред гигантската заключена врата. Пид вторачи очи в нея. Откъм другия край на коридора се чуха стъпки, тропот, викове на Хора.
Каква грешка бе допуснал? Как са разбрали, че не е истински човек? Той бързо се разгледа, опипа лицето си.
Бе забравил да придаде черти на лицето си.
Отчаян, заблъска вратата. После извади умаления Преобразовател, но пулсацията не беше още достатъчно силна. Трябва да отиде до самия реактор. Разгледа вратата. Между нея и пода имаше тесен процеп. Пид веднага стана безформен и мина под вратата, като с мъка провря Преобразователя.
От вътрешната страна на вратата имаше резе. Пид го спусна и се огледа наоколо с надежда да открие нещо, с което да залости вратата. Стаята беше съвсем мъничка. На едната стена оловна врата, водеща към реактора. На другата — прозорче. Нищо друго.
Пид погледна Преобразователя. Пулсацията беше силна. Най-после е до целта. Тук Преобразователят може да работи, като черпи енергия от реактора и я видоизменя. Трябва само да го включи.
Все пак те са дезертирали, всички, до последния глом.
Пид се поколеба. Всички гломи се раждат безформени. Вярно е. Децата на гломите са аморфни, докато не пораснат толкова, че да може да им се придаде кастовата форма на прадедите. Но Свобода на формата?…
Пид се замисли. Никой да не ти пречи да приемаш каквато си искаш форма! На тази райска планета може да се осъществи всяко честолюбиво желание, да станеш какъвто искаш, да правиш каквото ти се доще. Той съвсем няма да бъде самотен. И другите гломи се наслаждават тук на преимуществата на Свободата на формата.
Хората разбиваха вратата. Пид все още не можеше да реши. Как да постъпи? Свобода…
Но не за него, помисли си той с горчивина. Лесно е да станеш Ловец или Мислител. А той е Пилот. Пилотирането е неговият живот, неговата страст. С какво ще се занимава тук?
Разбира се, Хората имат кораби. Може да се превърне в Човек, да намери кораб…
Не. Лесно е да стане Дърво или Куче. Но никога няма да успее да мине за Човек.
Вратата запука под напора на ударите.
Пид отиде до прозореца, за да погледне за последен път планетата, преди да включи Преобразователя. Погледна — и за малко не припадна, толкова беше потресен.
Значи действително е така! А той не разбра напълно какво имаше предвид Джер, когато казваше, че на тази планета има всички видове живот, всички форми, способни да удовлетворят, което и да е желание! Дори и неговото желание.
Страстното желание на цялата Каста Пилоти, желание, много по-заветно от Пилотирането.
Той погледна още веднъж, после хвърли Преобразователя на пода, разби го на парчета.
Вратата се поддаде и в същия миг той излетя през прозореца.
Хората се спуснаха към прозореца. Погледнаха навън, но нищо особено не видяха.
Голяма бяла птица размахваше крила — малко тромаво, но с все по-нарастваща сила, — като се стремеше да настигне отлитащо ято птици.