— Добре се разтвори тази възлова точка.
Как беше възможно да гледаш на отделния живот като на „възлова точка“?
Единственото, което научи от контактите си с кейлбаните беше, че разбирателството между видовете е съвсем крехко и че опитът да вникнеш в същността на някой кейлбан може да те доведе до лудост. По какъв начин се разтваряше възлова точка?
Маккай въздъхна.
Засега изготвеният от рийва и лаклака доклад за Досейди трябваше да бъде приет в настоящия му непълен вид. Могъщи личности от Конфедерацията на гауачините бяха изолирали хора и гауачини на неидентифицирана планета. Местонахождението на Досейди бе неизвестно, но очевидно планетата се бе превърнала в сцена на загадъчни изследвания и експерименти с държано в плен население. Според агентите тази част от информацията беше извън всякакво съмнение. Ако това се окажеше вярно, Съюзът на Разума щеше да бъде изправен пред срамен акт. И безспорно хората-жаби знаеха това. За да не бъдат изобличени и опозорени, те можеха да осъществят упоменатата от двамата агенти заплаха и да заличат планетата-пленник от космическото пространство заедно с цялото население и всички уличаващи вината им доказателства.
Маккай потръпна.
Досейди, планета с разумни същества — мислещи индивиди. Ако гауачините изпълнеха яростната си закана, цял един жив свят щеше да бъде превърнат в пламтящи газове и гореща плазма от атомни частици. Някъде далеч, навярно отвъд обсега на чужди очи, неизвестен механизъм щеше да произведе искрата, за да може огънят да полети в космическата бездна. Трагедията щеше да трае по-малко от една стандартна секунда. Най-мигновената мисъл за подобна катастрофа би продължила по-дълго от истинското събитие.
Но ако това се случеше и останалите видове от Съюза на Разума получеха неопровержимо доказателство, че се е случило, то тогава Съюзът щеше да бъде разтърсен из основи. Кой би използвал вратите-трамплини, ако подозираше, че може да бъде въвлечен в някакъв ужасен експеримент? Кой би се доверил на ближния си, ако навиците, езикът и тялото на другия са различни от неговите собствени? Да… не само хората и гауачините щяха да се хванат за гушите. Всички разумни видове се страхуваха от подобен развой на събитията. Билдун разбираше това. Отправената към загадъчната Досейди заплаха криеше всеобща опасност.
Маккай така и не можеше да се избави от ужасното си видение: експлозия, ярък проблясък в мрака. И ако Съюзът научеше за това в онзи миг, преди тяхната вселена да се разпадне като скала, разкъртена от светкавица, какви щяха да бъдат извиненията за неуспеха на разума да предотврати подобно нещо?
Разум?
Маккай поклати глава и отвори очи. Нямаше защо да мисли за най-лошото. Позволи на сънния сумрак на апартамента да нахлуе в сетивата му и познатата домашна обстановка да го погълне.
Аз съм Извънреден Саботьор и съм натоварен с определена задача.
Ето, в този дух трябваше да мисли за Досейди. Често решенията на проблемите зависеха от волята за успех, изтънчените умения и многобройните ресурси. БюСаб разполагаше с достатъчно ресурси и умения.
Маккай протегна ръце над главата си и изпъна набитото си тяло. Кано-леглото се набразди блажено под него. Той подсвирна тихо и пламтящата утринна светлина сякаш връхлетя върху зрението му, когато автоматичното устройство на прозореца отговори на сигнала. Устата му се разтегна в прозявка. Измъкна се от леглото и се затътри към прозореца. Пейзажът долу се бе ширнал под небе, подобно на боядисана в синьо хартия. Впери поглед в островърхите кули и покриви на Главната Централа. Тук бе сърцето на господстващата планета, откъдето Бюрото за Саботаж разпростираше многобройните си пипала.
Маккай премигна под ярката светлина и пое дълбоко въздух.
Бюрото. Вездесъщото, всеведущо и всепоглъщащо Бюро. Единственият източник на неограничено държавно насилие в Съюза на Разума. То пазеше нормата, на базата на която интелектът измерваше сам себе си. Всяко негово решение се взимаше с изключителна предпазливост. Общият враг беше вечният копнеж на разумните видове към абсолютни величини. И през всеки напрегнат работен ден, през всеки час, хората на БюСаб — от всички нива и отдели си задаваха въпроса:
„Каква е ползата от нас, ако отстъпим пред необузданото насилие?“
И отговорът беше там, в най-дълбоките пластове на съзнанието:
„Ако не се справим с този проблем, сме ненужни.“
Правителството на Обединения разум работеше, защото неговите членове вярваха, че общата справедливост (въпреки, че съществуваха и някои други дефиниции) е осъществима за всеки отделен индивид. Правителството работеше, защото БюСаб седеше в сърцевината му като ужасно куче-пазач, способно да се нахвърли срещу всеки център на властта с умерено балансирана неприкосновеност. Правителството работеше, защото понякога действаше с решимостта на хирурга, който ампутира гангренясалия крак. Отправената до Бюрото молба превръщаше отделния индивид в нещо толкова могъщо, колкото и Съюза на Разума. И всичко това се свеждаше до грубите, самозаличаващи се и внимателно подбрани пипала на БюСаб.