— Затова ли ме събудихте?
Сега те разбраха защо старото тяло и егото на донора се унищожаваха взаимно. Страховитото споделяне пораждаше… шум. А този шум сепваше чудовището от съня му.
Веднага разбраха и смисъла на въпроса, макар да знаеха, че никога няма да проумеят пълното му значение и емоционалния заряд; той щеше да ги обгори и превърне в пепел, дори само ако се опитаха. Гняв… почуда… хладно веселие… заплаха. Тяхното обединено съзнание видя в този въпрос някакъв краен предел. Това бе всичко, което Джедрик/Маккай можеха да понесат. Натрапчивото чудовище се отдалечи. Никога нямаше да разберат със сигурност дали са били прогонени, или са побягнали в ужас, но прощалните думи останаха като дамгосани в слетите им умове.
„Оставете спящия да спи.“
В следващия миг те влязоха тихо в собствените си мозъци. Бяха разбрали предупреждението, но знаеха, че съдържащата се в него заплаха не може да бъде обяснена на което и да е друго разумно същество.
Едновременно: Маккай/Джедрик почувстваха вълна на ужас, идваща от кейлбана на Стената на Бога, ужас, непонятен и необясним. Колективната двуполова памет не познаваше подобно нещо. Фани Мае никога не бе обективирала това чувство, дори когато се смяташе за обречена.
Едновременно: Маккай/Джедрик почувстваха тлеещото присъствие на Пчарки. Нещо в онзи ужасен контакт го бе тласнало по спиралата на собствената му смърт. В мига, в който Джедрик/Маккай осъзнаха това, старият гауачин умря. Смъртта му беше като затръшване на врата. Но преди туй през мозъците им прелетя пламтящото откритие, че Пчарки е бил сред инициаторите на експеримента Досейди.
Маккай откри, че го обгръща жива, дишаща плът, която изпраща сигнали до съзнанието му. Не беше сигурен дали това е тялото на Джедрик или неговото собствено, но и в двата случая то бе обособено, самостоятелно. Това бе тяло с човешка сетивност: вкусът на сол, миризмата на пот и всеприсъстващата воня на Развъдниците. Едната му ръка стискаше студения метал, а другата държеше ръката на близко човешко същество. Стичащата се по тялото пот правеше дланите хлъзгави. Почувства, че е изключително важно да разбере коя ръка чия е, но все още не бе готов за това. Съзнанието за самоличност, това ново Аз, и спомените от цял един живот изискваха пълно съсредоточаване.
Фокус: град в Периферията, който никога не е бил извън контрола на Джедрик, защото тя бе изпращала сигналите си до Гар и Трия изключително предпазливо; хората, под чиято власт бе Периферията, поколения наред бяха подготвяли появата на Джедрик. Тя беше биологично оръжие с единствена цел — Стената на Бога.
Фокус: любещите родители могат да тласнат детето си към смъртоносна опасност, ако знаят, че са направили всичко възможно, за да го подготвят за оцеляване.
Най-странното беше, че Маккай усещаше всички тези неща като спомени от собствения си живот.
„Аз направих това.“
Почти същите усещания измъчваха и Джедрик.
Чие е това тяло?
Ето в какво се състоеше обучението на един агент на БюСаб. Умно… почти адекватно. Сложни и до голяма степен нови за нея неща, но защо те никога не получаваха завършен вид?
Тя проследи разговорите с Арич и Кейланг. Добре замислен тандем. Причината за избора на Кейланг и отредената й роля изглеждаха очевидни. Колко наивно! Джедрик се почувства свободна да изпита съжаление към Кейланг. До този момент не познаваше това чувство в чист вид.
Фокус: Маккай наистина я обичаше. Наслади се на това усещане за близост в сложния контекст на Обединения Разум. Потокът от неподправени емоции я замая. Емоции, които не трябваше да бъдат обуздавани!
В този съзидателен обмен се раждаше интимност, чиста сексуалност без задръжки.
Маккай, долавяйки развеселеността на Джедрик, когато Трия я беше попитала дали възнамерява да има деца от него, откри, че го завладява придирчив мъжки еротизъм и разбра, че все още носи спомените от старото си тяло.
Джедрик установи колко дълго време Маккай бе търсил жената, която да го допълни, и предишното й весело настроение се превърна в желание именно тя да поеме тази роля. Извръщайки се към него, пусна матовия електрод, който бе блещукал по време на контакта с Пчарки, и откри, че се намира в плътта на Маккай, съзирайки собствените си очи.