Нови тела за стари. Безсмъртие. Полигон за хора, които трябва да взимат гибелни решения.
Но нито един от тях не можеше да бъде толкова завършен досейдиец, колкото Джедрик плюс Маккай.
Той се запита къде е било взето решението за Досейди. Арич очевидно нямаше пръст в това. Зад Арич стояха други — гауачини и негауачини. Някаква призрачна група. По всяка вероятност търговците на власт се срещаха от време на време, но не задължително лице в лице. И никога публично. Тяхното първо правило бе пълната секретност. Използваха хиляди свои слуги, обитаващи периферията на могъществото им, слуги, които привеждаха призрачните заповеди в действие — като Арич.
И Билдун.
Какво се надяваха да спечелят панспечите? Постоянен контрол над неговото его в пашкула? Разбира се. Именно това… плюс нови тела — несъмнено човешки тела, без клеймото на панспечийския произход.
Сега поведението на Билдун — и това на Арич — изглеждаше толкова прозрачно. Недалеч от тях беше и Мрег, повелителят и благодетелят на Арич. Конците на куклата водят до кукловода.
Мрег.
Този глупак, Гриник, му разкри повече неща, отколкото си мислеше.
И Билдун.
— Вариантите са два — рече Маккай.
Джедрик кимна.
— Билдун и Мрег. Вторият е по-опасен.
Маккай се почеса по лицето и в следващия миг почувства, че нещо не е наред. Огледа се и установи, че се намира в женско тяло, застанало до прозореца.
По дяволите! Всичко се променяше толкова лесно.
Джедрик вдигна глава и го погледна със собствените му очи. Говореше с неговия глас, но интонацията си беше изцяло нейна. И двамата намираха това за забавно.
— Твоето могъщо Бюро по Саботаж.
Той разбра.
— Да, благодарение на справедливостта.
— Къде са били тези блюстители, когато предците ми са се оказали подмамени в капана на Досейди?
— Опасно е да бъдеш блюстител на справедливостта — съгласи се той.
— Ти познаваш нашето чувство на ожесточение и обида — рече Джедрик.
— И зная какво е да имаш любещи родители.
— Не забравяй това, когато разговаряш с Билдун.
Маккай още веднъж се озова на леглото, този път в собственото си тяло.
Малко по-късно почувства мисловните пипала на тапризиота и усети съзнанието на Билдун да влиза в контакт с неговото. Реши да не губи никакво време. Скоро призрачните сили щяха да лапнат стръвта.
— Открих местонахождението на Досейди. Въпросът ще стигне до Съдебната арена. В това няма никакво съмнение. Искам да се заемеш с предварителния протокол. Уведоми Върховния Магистрат Арич, че възбуждам официален иск в качеството си на легум. В списъка на съдебните заседатели трябва да влезе един гауачин от Досейди. Говоря за конкретен гауачин. Името му е Броей.
— Къде си сега?
— На Тандалур.
— Възможно ли е това?
Маккай прикри обзелото го съжаление. О, Билдун, колко лесно е човек да надникне в теб!
— Сега засега Досейди е извън опасност. Взел съм необходимите предпазни мерки.
Маккай прекъсна контакта.
— Като си помисля само до какъв смут доведе нашата поява — каза Джедрик разсеяно.
Но агентът нямаше време за подобни абстрактни разсъждения.
— Броей ще се нуждае от помощ, един изключително надежден екип, който искам да бъде подбран от теб.
— Да, а Гар и Трия?
— Засега нека ги оставим на свобода. Електорът ще ги пипне по-късно.
Колективната/административната икономика винаги е била по-деструктивна за обществото от онази, чиито двигател е алчността. Ето какво ни казва Досейди: алчността притежава свойството да се самоограничава и саморегулира.
Маккай огледа легумския кабинет, в който го бяха настанили. Следобедните ухания от папратовите джунгли на Тандалур проникваха през отворения прозорец. От амфитеатъра на Съдебната арена го делеше само една ниска преграда. Неговият кабинет и съседните помещения бяха малки, но снабдени с всички необходими системи за свръзка с библиотеките и инфраструктурата на Тандалур. Това даваше възможност за установяване на контакт със съответните свидетели и експерти. Обзавеждането и апаратурата в тази зелена стая бяха толкова измамно прости, че негауачин лесно можеше да реши, че всичко му е ясно. Всъщност помещенията представляваха само призрачна повърхност, под която се носеха могъщи подводни течения. Независимо от това, че пактът със Съюза на Разума ограничаваше правомощията на гауачините, Тандалур си оставаше Тандалур и тук господстваха традициите и етикета на хората-жаби.