— Казвам се Мрег.
Очакванията на Маккай се потвърдиха. Но защо един тандалурски гауачин си бе присвоил името, не, титлата на митичното чудовище, вдъхнало идеята за онзи дивашки подбор в Гралуза? Отговорът бе далеч извън тази планета. Тук беше намесена и Досейди.
— Ти ли си взел окончателното решение за експеримента?
— Все някой трябваше да го вземе.
Това не беше категоричен отговор и Маккай реши да не го приема за окончателен.
— Не си мисли, че ми правиш услуга. Зная какво означава да си легум от гауачинската адвокатура и имам намерение да използвам пълната си власт.
На Маккай му се стори, че е направил някаква магия, която е накарала сцената върху екрана да застине. Двамата слуги спряха да изливат масло от зелените флакони, но не погледнаха към камерата, която го следеше. Що се отнася до Мрег, той седеше съвършено неподвижен, приковал немигащите си очи в него.
Малко по-късно старият гауачин се обърна към слугата от лявата си страна.
— Продължавайте, моля. Времето напредва.
Маккай прие тези думи, сякаш бяха адресирани към самия него.
— Ти си мой довереник. Защо ми изпрати посредник?
Мрег продължи да го наблюдава.
— Сега разбирам какво е имал предвид Екри — рече той. И сетне бързо добави: — Виж, Маккай, следях твоята кариера с интерес. Сега излиза, че не съм я проследил достатъчно внимателно. Може би ако не бяхме…
Агентът реши да се възползва от тази посока на разговора им.
— При всяко положение щях да избягам от Досейди.
— Може би.
Двамата слуги приключиха работата си и се отдалечиха, отнасяйки странните кристални флакони със себе си.
— Отговори на въпроса ми.
— Не съм длъжен да отговарям на твоите въпроси.
— Тогава се оттеглям от този случай.
Мрег се наведе напред, обзет от внезапна тревога.
— Не можеш да направиш това! Арич не е…
— Аз нямам нкакви взаимоотношения с Арич. Моят довереник е гауачинът, който е взел решението за Досейди.
— Поведението ти е странно за един легум. Да, доведи го. — Последните думи бяха адресирани към някого извън обсега на екрана. Миг по-късно се появи друг слуга, който носеше бяла дреха, напомняща дълга престилка с ръкави. Одеянието беше предназначено за Мрег, но той не обърна никакво внимание на новодошлия, защото бе съсредоточил вниманието си върху агента.
— Имаш ли представа какво точно правиш, Маккай?
— Подготвям защитата на моя довереник.
— Разбирам. Кой ти каза за мен?
Агентът поклати глава.
— Наистина ли смяташ, че не съм способен да те открия или да изтълкувам правилно собствените си впечатления?
Веднага разбра, че гауачинът не е усетил нищо повече освен присмех в думите му. Мрег се извърна към слугата, който в това време връзваше престилката със зелена лента на гърба му. Старият гауачин трябваше да се наведе напред.
— Малко по-стегнато — каза той.
Прислужникът върза лентата отново. Обръщайки се към Маккай, Мрег рече:
— Извинявай, тази процедура трябва да приключи в определен момент.
Маккай следеше сцената на екрана с очи на досейдиец. Явно Мрег се приготвяше за някакъв важен, макар и непознат за самия него ритуал. Както и да е. Това можеше да почака.
— Когато разбра за специфичните дивиденти, които могат да бъдат извлечени от Досейди…
— Специфични? Това е универсална мотивация, Маккай. Всички хора се стремят да намалят конкуренцията си.
— Прецени ли правилно последиците и цената, която евентуално щеше да се наложи да платиш?
— О, да. Знаех тази цена.
В гласа на гауачина съвсем ясно прозвуча примирение, рядко срещано у неговия вид. Маккай се поколеба.
Слугата, който бе донесъл престилката, излезе от стаята без нито веднъж да погледне към агента, въпреки че до кано-креслото на Мрег вероятно имаше екран.
— Значи ти се питаш защо съм изпратил мой пълномощник за наемането на легум? — каза гауачинът.
— Защо точно Арич?
— Защото той бе изявил желание да… поеме по-голяма отговорност. Знаеш ли, Маккай, ти ме учудваш. Наясно си какво бих могъл да ти причиня заради твоята наглост, но тъй или иначе това не те възпира.
С думите си Мрег разкри повече, отколкото бе имал намерение, но не забеляза (или просто не го интересуваше) какво е прочел в тях Маккай. От своя страна агентът оставаше непроницаем, непроницаем като истински досейдиец.
— Имам една-единствена цел — рече той. — Никой, дори и моят довереник, не би могъл да ме отклони от нея.
— Това е дългът на легума — отбеляза Мрег.
Прислужникът, който бе донесъл бялата престилка, се върна с малка гола сабя, дълга около двадесет сантиметра. Маккай зърна обкованата със скъпоценни камъни дръжка и блестящото й острие. Извиваше се навътре под формата на стегната дъга. Слугата стоеше с гръб към него и с лице към Мрег. Сабята вече не се виждаше.