Лявата половина на Мрег бе частично скрита от Маккай, но старият гауачин се наклони надясно и се втренчи в екрана, през който наблюдаваше.
— Ти никога не си имал възможност да станеш свидетел на церемонията, която ние наричаме лаупук. Голям пропуск от наша страна. Значението на лаупук е първостепенно и всеки трябва да го познава преди… преди да даде ход на проект като Досейди. Опитай се да вникнеш в този ритуал. Той ще ти помогне да се подготвиш за своя случай.
— Кой е твоят клан? — попита Маккай.
— Това вече не е от значение, но… е, добре. Моят клан беше Голямото Пробуждане. В продължение на две десетилетия аз бях Върховен Магистрат… преди да вземем решението за Досейди.
— Колко тела от Периферията си използвал?
— Това ми е последното. Тези неща също вече нямат значение. Кажи ми, Маккай, кога предположи, че Арич е само мой пълномощник?
— Когато разбрах, че не всички гауачини са такива по произход.
— Но Арич…
— Той се домогва до по-отговорни постове.
— Да… естествено. Разбирам. Инициаторите на експеримента Досейди далеч не можеха да бъдат сведени до няколко клана или един-единствен вид. Трябваше да имаме нещо като… мисля, че вие, хуманоидите, го наричате „Върховно Командване“. Да, това неизбежно щеше да бъде разкрито от един толкова наблюдателен човек като теб. Струва ми се, че ни подведоха твоите многобройни бракове. Имаше ли зад тях умисъл?
Скрит зад непроницаемата си досейдийска маска, Маккай реши да излъже.
— Да.
— Охх…
Мрег сякаш се смали, но после бързо се окопити.
— Разбирам. Ние сме били подведени да повярваме, че си някакъв перверзен дилетант. Сметнахме това за твой недостатък, който може да ни послужи. В такъв случай съществува някакво друго Върховно Командване, за което не сме и подозирали.
Всичко това бе изречено устремно и хвърли светлина върху многообразните мотиви, които определяха възгледите на Мрег. Маккай се чудеше доколко бе проникнал отвъд буквалния смисъл на думите му. Гауачинът отдавна не беше пребивавал на Досейди, нито пък беше роден там, но обстоятелствата сега го принудиха да впрегне всичко научено от тази планета.
Маккай не го прекъсна.
— Както може би се досещаш, ние не очаквахме, че ще прозреш каква е ролята ти, а също и нашата крайна цел. Предполагам…
Каквото и да предполагаше Мрег, той реши да не го казва и вместо това се впусна в разсъждения на глас:
— Човек ще рече, че си роден на Досейди.
Маккай запази мълчание, за да даде възможност на родения от това предположение страх да изпълни съзнанието на Мрег.
Малко по-късно гауачинът го попита:
— Върху всички ли хвърляш вината?
Маккай все така мълчеше.
Мрег стана неспокоен.
— Ние сме нещо като правителство, говоря за моето Върховно Командване. Лесно е да накараш хората да не се бъркат в работата на едно правителство.
Агентът реши да натисне именно тази болезнена точка.
— Правителствата винаги ангажират всичките си поданици, когато видят достатъчно основания да направят това. Приемайки наложената им воля пасивно, тези поданици стават съучастници в онова, което е било извършено в тяхно име.
— Ти си позволил достъп на досейдийците до вратите-трамплини.
Маккай кимна.
— Кейлбаните знаят задълженията си. Джедрик хвърли доста усилия, за да даде необходимите обяснения на своите сънародници.
— Значи смяташ да пуснеш досейдийците на свобода и да преследваш моето Върховно Командване? Внимавай, Маккай. Съветвам те да не забравяш задълженията си на легум и да не обръщаш гръб на Арич.
Агентът продължаваше да мълчи.
— Не прави тази грешка, Маккай. Арич е твой довереник. Чрез него ти представяш всички гауачини.
— Легумът има нужда от отговорен довереник — отбеляза Маккай. — Не от посредник, а от истински довереник, чиито действия са поставени под съмнение пред съда.
Мрег прояви признаци на дълбока тревога.
— Чуй ме, Маккай! Не ми остава много време.
Изведнъж агентът разбра какво ще се случи. Той прикова поглед върху прислужника с късата сабя, който почти скриваше седналия гауачин. Мрег заговори бързо:
— Според нашите разбирания, Маккай, ти не си много добре запознат с някои основни моменти от живота на гауачините. Това беше грешка. И сега твоята… прибързаност те постави в позиция, която скоро ще стане уязвима.
Слугата със сабята се премести малко, вдигайки ръце нагоре. Маккай зърна острието й до дясното му рамо.