Маккай се огледа наоколо, без да се спира на нищо конкретно, но запечатвайки в съзнанието си всеки детайл. Съдиите на тази арена бяха повече от трима и Кейланг на всяка цена трябваше да разбере това. Гауачинският Закон бе саморазрушителен по своята същност, той съществуваше „само за да бъде променен“. Но множеството в този амфитеатър бе нещо съвсем друго. Кейланг трябваше да бъде накарана да осъзнае, че тя е жертва на арената. Общественото мнение на Обединения Разум бе надвиснало над нея като тежък чук, готов да я смаже.
Сега беше ред на Парандо.
— Ще произнесат ли двамата легуми своите встъпителни слова?
— На делото не може да се даде ход, преди да бъде решен въпросът с официалния протест — рече Маккай.
Парандо разбра. Той огледа аудиторията, сетне вдигна очи към тавана. Всеки негов жест беше сигнал. Знаеше кои бяха истинските съдии тук. За да подчертае това, направи отсечено движение с длан пред гърдите си — уникален поздрав на воините от досейдийската Периферия, който означаваше: „Смърт вместо плен.“ Тутакси Маккай осъзна още един важен факт: Парандо бе гауачин в човешко тяло. Бяха се осмелили да включат двама гауачини в съдийския състав.
С досейдийска проницателност Маккай разбра защо са направили това. Готови бяха да дадат гласност на кейлбанския контракт. Кукловодите му намекваха, че ако ги принуди, те ще разкрият тайната за търговията с тела. Всички щяха да видят тази вратичка в кейлбанския договор, чрез която пришълците можеха да напуснат планетата в досейдийска плът, докато родените на Досейди оставаха там завинаги.
Те наистина смятат, че аз съм Джедрик в тялото на Маккай!
Парандо го подсети и за друго. Неговите хора възнамеряваха да открият тялото на Джедрик и да я убият, лишавайки плътта на Маккай от истинското й его. Той можеше да настоява, че е Маккай, колкото си ще. Просто щяха да поискат да го докаже. Без другото лице… Какво им беше казал кейлбанът на Стената на Бога?
„Той е Маккай, тя е Маккай. Той е Джедрик, тя е Джедрик.“
Умът му беше в смут. Чудеше се дали веднага да не влезе в контакт с нея. Двамата бяха предвидили тази опасност. Джедрик се беше укрила в неговото убежище — плаващия остров на Туталси. Бе там по силата на специален тапризиотов договор, изключващ нежеланите контакти, при които може да се стигне до разкриване на нейното местонахождение.
Но в това време съдиите, водени от Парандо, настояваха за незабавен разпит на Дарак. Маккай бе принуден да влезе в ролята си на легум.
Сега, когато кариерата му беше провалена, старшият служител отговаряше на въпросите като автомат. Накрая агентът успя да си върне повечето от свидетелите. С две съществени изключения: Гриник (онази разхлабена нишка, за която бе предположил, че води към Мрег) и Стига. Маккай не знаеше със сигурност защо бяха решили да изключат досейдийския оръжеен гений, превърнал комплекта на БюСаб в оръжие на победата. Може би Стига бе нарушил някакъв ненарушим кодекс? Това бе вероятно само ако обвинението възнамеряваше да крие истината за естественото превъзходство на досейдийците.
Все така неуверен, Маккай се подготви да отстъпи и да търси начин и да избегне гамбита на Парандо, но точно в този момент Кайланг се обърна към съдебната скамейка:
— Въпросът за свидетелите бе повдигнат от защитата — рече тя. — Обвинението би искало да се спрем на този въпрос. Виждаме, че защитата е призовала много свидетели от Досейди, но е направен и един важен пропуск. Говоря за хуманоида на име Джедрик. Обвинението иска да призове Кейла Джедрик като…
— Един момент!
Маккай трескаво затърси изход от ситуацията. Знаеше, че неговата прибързана реплика е разкрила повече, отколкото би желал. Наистина действаха бързо. Всъщност обвинението не се нуждаеше от Джедрик като свидетел, особено тук, на гауачинската Съдебна арена, където ролите не бяха точно такива, каквито изглеждаха в очите на негауачините. Това беше недвусмислено послание към Маккай.
„Ние ще я открием и ще я убием.“
Билдун и Парандо стигнаха до единодушие, бе осигурена пространствена врата и тогава Кейланг изигра своя голям коз.
— Защитата знае местонахождението на свидетелката Кейла Джедрик.
Продължаваха да настъпват в тази посока, защото емоционалната връзка между Джедрик и Маккай им беше известна. Оставаше само един вариант: агентът можеше да изтъкне аргумента, че между него и свидетелката съществуват лични взаимоотношения. Но обвинението и тримата съдии нямаше да приемат такъв довод. Беше очевидно, че няма да го направят… все още не. Мислите на Маккай се заплетоха в стегнат възел. Той даде необходимите указания на вратата-трамплин.