— Какво означава това? Помощниците ми…
Броей даде сигнал на Маккай.
Агентът пристъпи напред, обърна се към скамейката на съдиите и посочи осемте оковани фигури, които бяха започнали да се размърдват, опитвайки се да се изправят.
— Тук вие виждате моя довереник.
Парандо понечи да каже нещо, но Броей го сбута и го накара да замълчи. На Маккай му се стори, че дочу думата „безумие“.
Билдун седеше вцепенен, неспособен да откъсне погледа си от хвърлените на арената пленници, всички до един безмълвни. Да, Билдун познаваше тези хора. Бе достатъчно проницателен — разбира се, доколкото бе възможно за един недосейдиец, за да разбере, че го грози опасност. Парандо бе отгатнал това моментално и наблюдаваше Броей с огромно внимание. Електорът отново кимна на Маккай.
— Над този съд е извършена измама — заяви агентът. — Извършена е над тези велики и доблестни същества, гауачините. Както защитата, така и обвинението са жертви на измамата. А последната жертва е Законът.
Арената беше притихнала. В претъпканата зала всички обективи на трансмитера работеха. Първите лъчи на зората докоснаха прозрачния таван. Маккай се запита колко ли е часът. Бе забравил да си сложи хронер.
Зад него имаше някакво раздвижване. Обърна се и видя охраната да извежда Арич — с известно закъснение — на арената. О, да… те бяха използвали малката пауза, за да го разпитат. Според тях той беше вторият добър познавач на явлението. Никак не бе добре, че този хуманоид, който приличаше на агента, всъщност не беше Маккай, когото те познаваха.
Кейланг реши, че трябва да се намеси. Вдигна едно от пипалата си, за да привлече вниманието на съда.
— Този трибунал…
Маккай я прекъсна.
— …се състои от трима души. Само от трима.
Направи малка пауза, за да могат всички да разберат, че гауачинските съдебни формалности все още господстват на тази арена и че те нямат нищо общо с формалностите в Съюза на Разума. Броят на съдиите можеше да достигне и до петдесет. Бе присъствал на гауачински съдебни процеси, при които случайни хора от улицата бяха сядали на скамейката на съдиите. Юристите от този род гледаха на задълженията си сериозно, но поведението им винаги предизвикваше изненадата на останалите разумни видове. Гауачините бъбреха помежду си, уреждаха си гостувания, подхвърляха шеги и задаваха нетактични въпроси. Това бе един древен ритуал. От тях се искаше да се превърнат в „отделен организъм“. И гауачините имаха свои си начини да го постигнат.
Но този трибунал се състоеше от трима съдии и само един от тях видимо бе гауачин. Превзетото поведение на другите двама бе чуждо на гауачинския манталитет. Дори Броей, покварен от Досейди, навярно будеше учудването на зрителите. „Отделният организъм“ отсъстваше от този съд и неотменимите формалности според Гауачинския Закон оставаха без застъпник. По всяка вероятност това силно тревожеше назначените като съветници на Кейланг легуми.
Броей се наведе напред и се обърна към арената.
— Ще прекратим временно дебатите, докато проучим този нов развой на събитията.
Парандо отново се опита да го прекъсне. Броей го накара да замълчи само с поглед.
— Аз призовавам Арич от Бягащия клан — каза Маккай.
Той се обърна.
Кейланг стоеше като онемяла, обзета от нерешителност. Съветниците й в дъното на арената говореха нещо помежду си. Създаваше се впечатлението, че не могат да стигнат до единодушно становище.
Арич се затътри към смъртоносния фокус на арената — мястото, където заставаха свидетелите. Той зърна наредените под съдебната скамейка уреди за мъчения и сетне хвърли предпазлив поглед към Маккай. Старият Върховен Магистрат изглеждаше измъчен и сломен. Тази нова посока на делото навярно беше изключително тежко изпитание за него.
Маккай прекоси арената, спирайки се на определеното място близо до Арич, и се обърна към съдиите:
— Пред нас стои Арич, Върховен Магистрат на Бягащия клан. Достигнаха сведения, че ако има виновен на тази арена, то това е тъкмо Арич. По наше мнение той е бил лицето, което е взело решението за изолирането на Досейди от останалата вселена. Но как все пак е станало това? Арич е стар, ала не е толкова стар, колкото Досейди. Тогава неговата предполагаема вина може да се състои в това, че е премълчал за изолирането на планетата. В същото време Арич призова един агент на БюСаб и го изпрати открито на Досейди.
Някакво раздвижване сред осемте задържани прекъсна речта му. Неколцина от тях се опитваха да се изправят на крака, но прангите им бяха прекалено къси, за да го сторят.