Героизмът на Маккай чезнеше от минута на минута.
Героизмът беше за глупците, а агентите на БюСаб не ги наемаха заради глупостта им. Въпреки това Маккай разбираше съображенията на шефовете си. Той беше най-добре квалифицираният негауачин за работа с гауачини. Погледна към най-близкия аудиодешифратор на ДР.
— Беше ли загатнато, че някой не желае да присъствам на тази конференция?
— Нищо подобно не беше споменато, сър.
— Кой ти предаде съобщението?
— Билдун. Потвърдена спектограма на гласа. Той нареди да не прекъсвам съня ви и да ви предам информацията, след като се събудите.
— Да е казал, че ще се обади пак или да е пожелал аз да му се обадя?
— Не.
— Спомена ли Билдун нещо за Досейди?
— Той каза, че проблемът Досейди остава непроменен. Досейди не е за моите резерви, сър. Желаете ли да погледна допълнителна инфор…
— Не! Веднага ли трябва да тръгна?
— Билдун каза, че сте получил ясни нареждания. По повод на Досейди той заяви следното и това са точните му думи: „Възможно е да се случи и най-лошото. Те имат цялата им необходима мотивация.“
Маккай започна да говори на себе си:
— Цялата мотивация, но от какво е продиктувана тя — личен интерес или страх…
— Сър, това въпрос ли е…
— Не, глупава машино! Просто мисля на глас. Хората понякога мислят на глас. Ние трябва да подредим нещата в главите си, да преценим добре информацията, с която разполагаме.
— Но вие правите това крайно неефективно, сър.
Маккай внезапно изпадна в пристъп на гняв.
— Тази работа е за разумни създания, за личности, а не за машини! Само една личност може да вземе отговорно решение. А аз съм единственият, който ги познава в достатъчна степен.
— Защо тази мисия не беше поверена на агент-гауачин…
— Значи си разбрал за какво става дума?
— Не беше трудно, дори и за една машина. Разполагах с достатъчно нишки. Фактът, че получавате тапризиотов монитор, ме накара да заключа, че проектът е свързан с опасности. Макар да нямам данни за Досейди, беше ясно, че гауачините са замесени в някаква съмнителна дейност. Позволете ми да ви напомня, че те не признават лесно вината си. В техните очи малцина негауачини са достойни за вниманието и доверието им. Не обичат да са зависими от негауачини. Всъщност нито един гауачин не обича да е в зависимо положение, дори и от друг гауачин. Това е в основата на техните принципи.
Никога преди Маккай не бе водил толкова емоционален разговор със своето ДР. Може би вечният му отказ да общува с него на лична антропоморфна основа го бе тласнал към тази адаптация. Изведнъж се почувства неловко. Казаното от машината беше уместно и крайно важно в едно отношение — очевидно ДР можеше да му помогне повече, отколкото бе предполагал. В мислите му апаратът внезапно се превърна в ценен довереник.
Сякаш отгатвайки разсъжденията му, Разписанието каза:
— Тъй или иначе, аз си оставам машина. Вие сте неефикасен, но както правилно забелязахте, хората са в състояние да постигнат точност, която за машините е непонятна. Ние можем само да предположим нещо, но всъщност не сме програмирани да гадаем, освен ако не получим специални нареждания да направим това при определени обстоятелства. Доверете се на себе си.
— Но ти предпочиташ да не бъда убит, нали?
— Това е заложено в програмата ми.
— Имаш ли някакви други полезни предложения?
— Бих ви посъветвал да побързате и да не губите излишно време. В гласа на Билдун се долавяше настойчивост.
Маккай погледна най-близкия звуков дешифратор. Настойчивост в гласа на Билдун? Дори и в най-критични моменти Билдун никога не би говорил настойчиво. Разбира се, проблемът Досейди не търпеше отлагане, но… Какво би могло да породи тази тревога?
— Сигурен ли си, че долови настойчиви нотки в гласа му?
— Говореше бързо и определено напрегнато.
— Звучеше ли искрено?
— Да, съдейки по характеристиките на гласа му.
Маккай поклати глава. Имаше нещо фалшиво в поведението на Билдун, по каквото и да беше то, явно бе убягнало на сложните аналитични вериги на ДР.
И на моите също.
Все така угрижен, нареди на ДР да комплектова пълна пътна екипировка и да прочете останалите точки от програмата му. Самият той тръгна към шкафа за апаратура до преградната стена на банята, а ДР започна да изброява задачите.