Той усети някой да тършува из съзнанието му.
— Стига само Джедрик какво?
Тя говореше през смях в ума му, както винаги бе правила това там.
Маккай се разтрепери и едва не припадна.
— Внимавай какво вършиш с нашето тяло. Сега имаме само едно.
— Кое е това тяло?
Тя погали съзнанието му.
— Нашето, любов моя.
Халюцинация ли беше? Той копнееше до болка да я вземе в прегръдките си, да почувства ръцете й около себе си, да усети плътта й да се притиска към неговата.
— То е загубено завинаги, скъпи мой, но виж какво имам в замяна!
Не дочака отговора му и каза:
— Единият винаги може да наблюдава, докато другият действа… или спи.
— Но къде си ти?
— Там, където винаги съм била след прехвърлянето. Сега разбираш ли?
Той почувства нейния паралел в общата им плът и отдръпвайки се съзнателно назад, влезе в контакт с взаимната им памет; продължаваше да гледа през собствените си очи, но усещаше, че и някой друг също надзърта през тях; някой друг обърна това тяло с лице към Броей.
Маккай се уплаши, че това може да е капан и почти изпадна в паника, но Джедрик му помогна да възвърне самообладанието си.
— Съмняваш ли се в мен, скъпи мой?
Той се засрами. Не можеше да скрие нищо от нея. При това знаеше съвършено добре какво чувства тя, какво бе готова да пожертва.
— От теб би излязъл един съвършен Мрег.
— И дума да не става!
Тя продължи да плува из образите от арената и радостта му и доставяше удоволствие.
— О, Маккай, това е изумително. Прекрасно! И аз не бих могла да се справя по-добре. На всичкото отгоре Броей все още не подозира…
В този момент служителите на арената извеждаха осмината оковани пленници. Скамейките в залата бяха почти празни.
В съзнанието на Маккай започна да се просмуква чувство на удовлетвореност.
Аз загубих нещо, но в същото време спечелих друго.
— Не загуби толкова много, колкото Арич.
— А спечелих значително повече.
Сега той си позволи да вдигне глава към Броей и да разгледа внимателно съдията гауачин с очите на досейдиец, използвайки двойното си съзнание. Арич и осемте обвинени в убийство принадлежаха на миналото. Те и още много други като тях щяха да бъдат мъртви или лишени от власт преди да изтекат десет дни. Броей вече бе загатнал за скоростта, с която смяташе да действа. С подкрепата на избраните от Джедрик помощници той щеше да превземе всички центрове на властта и да стегне хватката си около онова призрачно правителство, елиминирайки зачатъците на съпротива. Електорът вярваше, че Джедрик е мъртва, и въпреки че Маккай беше умен противник, той и неговото Бюро по Саботаж не бяха първата му грижа. Ударът трябваше да бъде нанесен върху истинските гнезда на властта. Като досейдиец той не можеше да разсъждава по друг начин. А бе почти най-доброто, което неговата планета можеше да създаде. Почти… Джедрик отново се засмя тържествуващо в съзнанието на Маккай.
Да, сега всичко беше съвършено ясно — Броей щеше да се превърне в единствения прицел на БюСаб. Междувременно тя бе усъвършенствала симулативния модел, чрез който действията му можеха да бъдат предвидени. Когато му дойдеше времето, Електорът щеше да попадне в клопката на Маккай.
Зад гърба си щеше да има едно ново Бюро по Саботаж — управлявано от човек, чийто интелект и способности са подсилени от единствената досейдийка, превъзхождаща Броей.
Застанал в средата на тихата вече арена, Маккай си мислеше:
Кога Електорът Броей ще разбере, че върши нашата работа вместо нас?
— Когато му покажем, че не е успял да ме убие.
В знак на най-искрено покорство пред гауачинските традиции и без да издава с нищо лъкатушещите в съзнанието му мисли, Извънредният Саботьор Йори Х. Маккай се поклони на оцелелия в това изпитание правник, сетне се обърна и излезе. А през цялото това време Джедрик в него премисляше… пресмяташе… кроеше…