Първа по ред беше срещата му с тапризиота. Агентът слушаше само с половин ухо, проверявайки комплекта с уреди и материали, които ДР бе приготвило. Прибра пластичните експлозиви с подобаващата предпазливост. Следваше асортимент от стимуланти, но той се отказа от тях, осланяйки се на присадените му мускулно-сензорни усилватели, които увеличаваха възможностите на старшите агенти на БюСаб. В багажа бяха подредени допълнителни експлозиви с различни наименования — рейгени, пентрати. Трябваше да бъде крайно внимателен с тези опасни неща. В подбора си Маккай включи също многолептов зрителен апарат, ролка униплът със съответната медкожа, проблемен процесор, миникомпютър. ДР му поднесе големия колкото мънисто монитор за тапризиотовата връзка. Той го погълна, за да даде възможност на мънистото да се закрепи добре в стомаха му преди срещата с тапризиота. В екипировката беше включен един холоскенер в комплект с контактни повърхности, а също и няколко руптора и компаратора. Отказа се от адаптера за симулация на лъжливи идентичности. Съмняваше се, че ще му се отдаде възможност да използва една толкова сложна и фина апаратура. По-добре щеше да е да се довери на инстинктите си.
Малко по-късно запечата калъфа за инструменти и го пъхна в един от джобовете си. ДР продължаваше да изброява:
— …после вие ще пристигнете в Тандалур на място наречено Светото Бягство. По местното време това ще стане в ранния следобед.
Светото Бягство!
Той прикова вниманието си върху тази отправи точка. През съзнанието му прелетя една гауачинска поговорка: Законът е сляп водач, делва, пълна с горчива вода. Законът е смъртоносна надпревара, неустойчива като вълните.
Беше ясно какво бе тласнало мислите му в тази посока. Светото Бягство заемаше важно място в гауачинската митология. Тук, според легендите им бе живял Мрег — чудовището, заложило неизменните черти на гауачинския характер.
Сега Маккай вече предполагаше, че знае кой гауачински клан го е призовал. Възможно беше да е всеки един от петте клана в Светото Бягство, но той беше убеден, че ще си има работа с най-лошия от тях — най-непредсказуемия, най-могъщия и най-страховития. Откъде ли другаде можеше да води началото си такова нещо като Досейди?
Маккай се обърна към ДР:
— Изпрати ми закуската, моля те. Въведи в паметта си следния текст: преди да потегли, осъденият да умре изяде една стабилна закуска.
ДР, програмирано да разпознава реториката, която не изисква никакъв компетентен отговор, запази мълчание, докато запаметяваше нареждането.
Всички разумни същества по природа са неравни. Най-доброто общество им дава равни възможности да плуват на собствените си нива.
Към три следобед Джедрик разбра, че гамбитът й е бил приет. Лишените от средства за съществуване петдесет човешки същества бяха необходимата бройка, която трябваше да привлече вниманието на някой алчен низш чиновник. По всяка вероятност той щеше да види възможностите за продължение — десет думи тук, тридесет там, а благодарение на начина, по който бе въвела грешката, повечето от жертвите щяха да бъдат хора и малцината гауачини в списъка трябваше да създадат впечатлението, че това е репресивна мярка срещу всички.
Щеше да й бъде трудно да върши всекидневната си работа, когато знаеше какъв ход е предприела. При всяко положение беше по-добре да свикне с факта, че й предстои да се сблъсква с неприятности. Когато решителният момент настъпеше, нещата винаги изглеждаха по-различно. С натрупването на смътни и не толкова смътни сведения за бъдещия й успех, тя чувстваше как силата й главоломно нараства. Сега беше времето да помисли за истинската база на тази сила, за частите, които щяха да й се подчинят само ако мръднеше пръста си, за тясната комуникационна връзка с Периферията, за внимателно подбраните и добре обучени помощници. Сега беше времето да помисли за Маккай, който летеше неспасяемо към капана й. Тя скри въодушевлението си зад привиден гняв. Очакваха от нея да бъде гневна.
Отговорът се появи върху монитора с известно закъснение. Някой проверяваше подадените данни. Който и да беше налапал въдицата, искаше да бъде сигурен, че Джедрик може да бъде пожертвана. Страхуваше са да не елиминира някого и после да установи, че елиминираният е крайно необходим за структурата на властта. Тъкмо затова тя бе направила унищожителния си широк откос в участък без особено значение.