Тя погледна надолу към светлината над реката, запечатвайки грижливо този миг в съзнанието си. Удължавайки го.
Няма да вдигна очи, все още не.
Онзи, който бе приел нейния гамбит, навярно сега я наблюдаваше. Твърде късно! Твърде късно!
По течението на реката се носеше лъкатушна оранжево-жълта ивица — това бяха отпадъците от фабриките в Развъдника… Отрови. След малко Джедрик повдигна леко очи към сребристите пластове на Хълмовете на Консисторията — вертикално набраздени сталагмити на високи постройки, към които жителите на Чу се домогваха в безплодните си блянове. От мощните крушки, които украсяваха жилищните сгради на хълма, струеше силна светлина. Главината на голямото смазващо колело на правителството се намираше именно на тези хълмове, но тласъкът идваше отдругаде.
Сега, след като бе удължила мига, улавяйки свързаните с него нюанси, Джедрик погледна над Хълмовете на Консисторията, към искрящите сияния и сивкавия блясък на воала-бариера, към Стената на Бога, която обгръщаше нейната планета в непробиваема черупка. Небесният Воал изглеждаше така, както винаги бе изглеждал на тази светлина. Не се забелязваше никаква промяна. Но тя знаеше какво бе направила.
Знаеше, че на Досейди има свръхчувствителни уреди, които дават данни за съществуването на други слънца и галактики отвъд Стената на Бога. Там навярно имаше и други планети, но досейдийците разполагаха само с тази. Създателите на небесната бариера се бяха погрижили за тяхната изолация. Очите й се замъглиха от бликналите сълзи, които тя бързо избърса, изпадайки в гняв към самата себе си. Нека Броей и гадините му си мислят, че те са единственият обект на този гняв. Щеше да си пробие път през смъртоносния воал и те щяха да останат далеч зад гърба й. Нито един жител на Досейди нямаше да трепери повече пред скритото могъщество на онези, които живееха на небето!
Джедрик погледна надолу към килима от фабрики и Развъдници. Някои от защитните стени се виждаха смътно през пластовете от пушек, покриващи пъплещото гъмжило, дало живот на града. Димът заличаваше дребните подробности и постройките върху Хълмовете на Консисторията изглеждаха откъснати от земята. Над вълмата от пушек украсените с канелюри сгради сякаш бяха по-скоро част от небето. Дори стърчащите, полегати скали на каньона, в които Чу бе създал своето убежище, вече не стъпваха на повърхността, а се носеха във въздуха, сякаш отделени от това място, дето хората и гауачините можеха да доживеят до една по-нормална възраст. Димът придаваше матов оттенък на зелените участъци по издадените скали и Периферията, където сганта водеше безнадеждна битка за оцеляване. Там двадесетгодишните се считаха за стари. Ето защо те правеха всичко възможно да проникнат през отбранителните съоръжения на Чу. Дори възможността да се хранят с боклуците на града, от които бяха отстранени отровните съставки на тази планета, бе добре дошла за тях. Най-лошото от Чу беше по-добро от най-хубавото, с което те разполагаха. Това само доказваше, че дори условията на ада са относителни.
Искам да избягам през Стената на Бога по същите причини, които карат сганта да се опитва да проникне в Чу.
Джедрик бе начертала в ума си диаграма, пронизан от вълнообразна линия. В нея бяха съчетани много фактори: изключително важният цикъл в производството на хранителни продукти и икономиката на Чу, набезите от Периферията, подвижните петна върху тяхното забулено слънце, неуловимите планетарни движения, атмосферното електричество, гравитационните потоци, магнитно-електронните колебания, танцът на цифрите върху монитора на Старшия Свързочник, привидно хаотичната игра на космическите лъчи, променливите цветове на Небесния Воал и загадъчните сътресения, на които трябваше да отдели особено внимание. Техният източник можеше да бъде само един — манипулационен разум извън планетарната сфера на Досейди. Джедрик наричаше тази сила „Х“, разбивайки я на компоненти. Един от тези компоненти представляваше симулативен модел на Електора Броей, който тя носеше неотменно в главата си. Но в същото време тя не се нуждаеше от специална апаратура, за да разтълкува смисъла и значението на наличните данни. Силата „Х“ с всичките й компоненти беше нещо толкова истинско, колкото и диаграмата в съзнанието й. Взаимодействието между вътрешни и външни фактори й даваше възможност да се ориентира в ситуацията.