Пиргутуд трябваше да умре по традиционния официален начин. Вероятно той знаеше това по-добре от Маккай. Според изискванията обвинителят оголи сърдечната област в близост до стомаха и сключи ръце зад главата си. По този начин овалът на стомаха изпъкваше, давайки възможност на екзекутора да се ориентира точно къде да нанесе удара.
Чисто академичните анатомически уроци и практическите занимания с манекени, направени по подобие на истинските жертви, бяха стигнали до своя смъртоносен финал.
„Представете си вляво от кръга на стомаха един малък триъгълник, чийто връх е в центъра на хоризонтално разположения стомашен кръг, а основата му е на едно ниво с долната част на стомаха. Нанесете удара в долния външен ъгъл на този триъгълник и леко нагоре по посока на мислено прекараната по средата линия.“
Единственото удовлетворение, което екзекуцията може би донесе на Маккай, беше бързата и чиста смърт на Пиргутуд — с един-единствен удар. Агентът на БюСаб не влезе в гауачинското правораздаване като „любител“. Какво забавно бяха намерили гауачините в това дело и неговия кървав завършек? Отговорът изпълни Маккай с остро усещане за опасност.
Те се бяха забавлявали, защото ме подценяваха! Но аз планирах това от самото начало. И именно по този начин предизвиках интереси им.
След учтива пауза, която даде възможност на Маккай да събере мислите си, старият гауачин продължи:
— Аз бях заложил срещу теб, Маккай. Нали разбираш, твоите шансове за успех не бяха големи. Но въпреки туй ти ме зарадва. Печелейки това дело по класически начин, ти ни даде урок, който би направил чест на най-добрите сред нас. Това е една от целите на закона, разбира се — качествата на онзи, който ще работи в тая сфера, трябва да бъдат подложени на изпитание. А сега ми кажи какво очакваше да намериш тук, когато те повикахме от Тандалур?
Резкият завой в посоката на разговора завари Маккай почти неподготвен.
Твърде дълго време не съм бил сред гиуачини, помисли си той. Не трябва да се отпускам дори и за миг.
Беше нещо почти осезателно: ако пропуснеше един-единствен такт от ритъма в тази стая, самият той и една цяла планета щяха да попаднат под ударите на Гауачинския Закон. Всичко беше възможно за цивилизация, чиято правна система се опираше на Съдебната арена, защото там всеки участник можеше да бъде пожертван. Маккай подбра следващите си думи изключително предпазливо, съзнавайки, че въпросът е на живот и смърт.
— Вие ме призовахте, това е така, но аз дойдох тук със специална мисия като представител на моето Бюро. Онова, което ме интересува, са ангажиментите ми към БюСаб.
— В такъв случай положението ти е тежко, защото в същото време ти си легум в гауачинската адвокатура и по тази причина си длъжен да се съобразяваш с нашите изисквания. Познаваш ли ме?
Старият гауачин беше магистрат. Официален Говорител на „клана на клановете“, това бе извън всякакво съмнение. Той беше оцелял след многобройни участия в най-жестоките правни ритуали, познати във вселената на Разума. Неговата компетенция и възможности бяха огромни, а освен това се намираше на своя територия. Маккай реши да бъде предпазлив.
— Когато пристигнах, ми бе казано да дойда тук. Това е, което зная.
Направлявай действията си според наличната информация, колкото и оскъдна да е тя. Правило, ръководещо гауачините при даването на каквито и да било сведения. Отговорът на Маккай прехвърли значителен правен товар върху плещите на домакина.
Старият гауачин стисна радостно дланите си, доволен от нивото на изтънченост, до което бе достигнал разговорът. Настъпи моментно мълчание, през което Кейланг прибра мантията си и се приближи още повече до подвижното писалище. Сега в движенията й се долавяше напрежение. Магистратът се размърда и каза:
— Имам отвратителната чест да бъда Върховен Магистрат на Бягащия клан, името ми е Арич.
Докато говореше, дясната му ръка се протегна напред, взе синята кутия и я пусна в скута на Маккай.
— Заклевам те в името на книгата!
Както и бе очаквал Маккай, всичко стана много бързо. Кутията беше в неговите ръце, а последните думи на древното правно заклинание все още отекваха в ушите му. Независимо от съществуващите в Съюза на Разума модификации на Гауачинския Закон, които можеха да бъдат приложени в подобна ситуация, той беше попаднал в капана на една система от спираловидни правни ходове. Маккай усещаше металната кутия да студенее под пръстите му. Бяха го изправили пред Върховния Магистрат, отказвайки се от многобройните предварителни формалности. Това означаваше, че нямат време за губене и ясно осъзнават тежкото си положение. Напомни си, че има работа със същества, които намират удоволствие в собствените си провали и се забавляват, когато някой умира на Съдебната арена, а най-изтънченото им удоволствие идва от артистичните промени в основните тенденции на тяхната правна система.