А тази на предрешаването: „Независимо от това, какво се случва на арената, аз ще подкрепя избраната от мен страна.“
Предразположението беше допустимо, предрешаването — не.
Арич беше първият проблем, неговите възможни предрешавания, неговото предразположение, вроденият му и най-същностен начин на мислене. По всяка вероятност дълбоко в сърцето си той смяташе, че всички негауачински правни системи са „способи за отслабване на личния характер чрез позоваване на алогичното, ирационалното и егоцентрично себелюбие в името на висшата цел.“
Ако проблемът Досейди стигнеше до Съдебната арена, делото щеше да се разглежда в съответствие с видоизменения Гауачински Закон. За един гауачин видоизмененията бяха като трън в окото. Това бяха отстъпките, необходими за влизането на Гауачинската Федерация в Съюза на Разума. Гауачините периодически се опитваха да направят своя Закон основа на правораздаването в цялата разумна вселена.
Маккай си припомни какво бе казал веднъж един гауачин за законите на Обединения Разум:
„Те подхранват алчността, недоволството и конкуренцията, основани са не на някакви добродетели, а на предразсъдъци и материализъм.“
Изведнъж той си спомни, че същите думи се приписваха на Арич, Върховен Магистрат на Бягащия Клан. Съществуваха ли някакви още по-дълбоко скрити мотиви в плановете на гауачините?
Показвайки признаци на нетърпение, Арич пое дълбоко въздух през гръдните си кухини и каза:
— Сега си мой легум. Да бъдеш осъден означава да бъдеш свободен, защото по този начин ставаш враг на цялата изпълнителна власт. Аз те познавам именно като такъв враг, Маккай.
— Вие ме познавате — съгласи се Маккай.
Това беше нещо повече от ритуален отговор и съблюдаване на нормите, това беше самата истина. Но му костваше огромно усилие, за да изрече думите хладнокръвно. Бяха изминали почти петдесет години, откакто бе получил адвокатски права при гауачините, и през този период бе участвал четири пъти в тази древна церемония на Съдебната арена, един сравнително малък актив за редовите легуми. И всеки път собственото му оцеляване бе под въпрос. Във всяка една от фазите си това състезание представляваше смъртоносно сражение. Животът на победения принадлежеше на победителя и можеше да бъде отнет по негова преценка. В редки случаи победеният можеше да бъде продаден на другия клан като роб. Но победените рядко предпочитаха тази участ.
По-добре чиста смърт, отколкото мръсен живот.
Кървавите петна по ножа в синята кутия свидетелстваха кой е по-честият изход от борбата. Благодарение на тази практика жалби се подаваха рядко, а съдебните подвизи се помнеха дълго.
Арич, говорейки със затворени очи, за да се виждат татуировките на Бягащия клан, доведе разговора до решителния момент.
— А сега, Маккай, ти ще ми кажеш каква е тази официална мисия на Бюрото по Саботаж, която те води във Федерацията на гауачините.
Законът трябва да запази някои сигурни способи за неутрализиране на традиционните формалности, защото нищо не е по-сигурно от факта, че формалностите остават, когато цялата справедливост си е отишла.
Беше висок за досейдийски гауачин, но дебел и неугледен. Когато вървеше, краката му се тресяха, а раменете му стърчаха приведени напред. При силно вълнение гръдните му кухини леко се огъваха и хриптяха. Той знаеше това и си даваше сметка, че другите около него също го знаят. Често използваше тази своя характерна черта като предупреждение, за да напомни на останалите, че никой на Досейди не е по-могъщ от него и че могъществото му е смъртоносно. Всички досейдийци знаеха и името му — Броей. И малцина тълкуваха погрешно факта, че бе дошъл от Свещената Конгрегация на Небесния Воал, за да достигне по-късно поста на главен разпоредител на Властта — Електор. Неговата лична армия беше най-голямата, най-ефикасната и най-добре въоръжената на Досейди. Разузнавателните отряди на Броей предизвикваха едновременно страх и възхищение. Притежаваше укрепен апартамент на най-горния етаж на главната си квартира — сграда от камък и пластичен материал, гледаща към основния ръкав на реката в самото сърце на Чу. Крепостните стени на града се виеха около тази сърцевина и се простираха навън под формата на концентрични кръгове. В цитаделата на Броей можеше да се проникне единствено през охранявания Цилиндричен Вход на етажа под приземното ниво, известен под кодовото название ЦВ Едно. ЦВ Едно допускаше само най-избраните сред избраните и никого другиго.
Предиобед первазите откъм външната страна на прозорците на Броей се обитаваха от лешоядни птици, които имаха особена роля в живота на Досейди. Тъй като Властелините на Воала забраняваха консумирането на плът на разумно същество от друго такова, тази задача беще поверена на птиците. Плътта на хората от Чу и дори на тези от Периферията съдържаше само малки концентрации от тежките метали на планетата. Лешоядните птици живееха в благоденствие. Няколко от тях и сега пристъпваха важно по перваза, крякаха, писукаха, изхвърляха изпражнения, отъркваха се една о друга с присъщата на пернатите арогантност, оглеждайки далечните глухи улици за храна. Наблюдаваха също и Периферията, но понякога тя ставаше недостъпна за тях заради сонобариерите. Писукането им проникваше в апартамента чрез звуковия дешифратор, монтиран в една от осемте стаи. Това беше жълто-зелено помещение с дължина около десет метра и ширина шест, и в момента в него се намираха Броей и двама хуманоиди.