От гърлото на Електора излетя тихо възклицание, когато шумът на птиците достигна до слуха му. Проклетите създания му пречеха да мисли ясно. Той се затътри към прозореца и изключи дешифратора. Във внезапно настъпилата тишина хвърли поглед към града и ниските зъбери на обграждащите го скали. Още един набег от Периферията беше отблъснат през тази нощ. Преди това Броей лично бе направил преглед на конвоя от бронирани коли. На войниците им харесваше, че понякога самият той споделя техните опасности. Лешоядните птици вече бяха почистили по-голямата част от бъркотията още преди идването на бронираната колона. Лишените от гръден кош тела на гауачините с техните плоски гърбове бяха лесно различими от бялата тъкан, която съхраняваше човешките органи. Само няколко къса червена и зелена плът сочеха къде бяха пирували лешоядните птици, преди да бъдат разпръснати от сонобариерите.
Когато се сети за звуковите бариери, мислите на Броей потекоха по-ясно и по-сигурно. Те бяха една от проклетите слабости на Гар!
Не трябваше да пречим на птиците да си свършат работата.
Но Гар настоя няколко от телата да бъдат оставени на улицата, за да могат оцелелите от Периферията да разберат, че набезите им са безнадеждни.
Костите на загиналите щяха да бъдат не по-малко красноречиви.
Гар беше кръвожаден човек.
Броей се обърна и погледна встрани от двамата хуманоиди. Две от стените бяха заети от карти с вълнообразни и цветни завъртулки. На масата в средата на стаята имаше още една карта с една-единствена червена линия. Тя се извиваше и тръгваше надолу, завършвайки почти в центъра на правоъгълника. Близо до края и лежеше бяло фишче, а до него стоеше статуетка на мъж с огромен член, върху който се четеше надписа „Сган“. Това беше мрачен артефакт, създаден някъде в Периферията. Обитателите й знаеха къде е силата им: плодене, плодене, плодене…
Хуманоидите седяха един срещу друг от двете страни на картата. Бяха в тон с интериора на стаята благодарение на изключителната си вглъбеност. Сякаш очакваха да бъдат посветени в тайните на тази цитадела чрез някакъв езотеричен обряд, едновременно отблъскващ и опасен.
Броей се върна обратно до централното място на масата, седна и продължи да се взира безмълвно в гостите си. Докато ги наблюдаваше, почувства ноктите под защитните ципи на пръстите му да се издават напред и го обзе внезапна веселост.
Да, не им се доверявай повече, отколкото те ти се доверяват.
Имаха свои собствени въоръжени отряди, свои шпиони и представляваха истинска заплаха за него, но често му бяха и от полза. Точно толкова често му идваха до гуша.
Куилям Гар — мъжът, който седеше с гръб към прозорците, вдигна глава, когато Броей зае отново мястото си. Гар изсумтя нещо, загатвайки, че сам се е канел да намали звука на дешифратора.
Проклети лешоядни птици! Но те бяха полезни… полезни.
Родените в Периферията винаги запазваха двойствено отношение към птиците.
Гар бе яхнал стола си, сякаш държеше реч пред тълпа от неосведомени хора. Той бе работил в образователните служби на Консисторията, преди да се присъедини към Броей. Беше сух човек, с онази болезнена и така характерна за Досейди мършавост, на която малцина обръщаха внимание. Имаше лице и очи на ловец и носеше своите осемдесет и осем години сякаш бяха двойно повече. Барелефът на вените по ръцете му, побелелите коси и сприхавият му нрав издаваха, че произхожда от Периферията. Облякъл бе зелената униформа на Трудовия Тръст, но с това не можеше да заблуди почти никого, защото всички го познаваха.
Срещу Гар седеше най-голямата му дъщеря и негов първи помощник, Трия. Тя си бе избрала това място, за да може да наблюдава скалите през прозорците. Погледът й следеше и лешоядните птици, по тяхното грачене едва ли й носеше радост. Сега беше моментът да си припомни ужасните условия на живот отвъд градските порти.