Чертите на лицето й бяха твърде остри, за да са красиви. Изящество в тях можеше да намери само някой случаен гауачин или работник от Развъдника, надяващ се да я използва като трамплин за измъкване от крепостничеството си. Тя често объркваше хората около себе си с големите си цинични очи. В погледа й имаше аристократична самоувереност, която приковаваше вниманието на останалите. Трия дори бе оттренирала специален жест точно за тази цел. Днес бе облечена в оранжево-черната униформа на Специалните Служби, но без лентата с отличителния цвят за конкретен отдел. Даваше си сметка, че това кара мнозина да я считат просто за играчка в ръцете на Броей, което бе вярно, но не във влагания от циниците смисъл. Знаеше цената си — тя притежаваше забележителната способност да интерпретира чудатостите на Демопола.
Посочвайки червената линия върху картата пред себе си, Трия каза:
— Тя трябва да е. Как можеш да се съмняваш в това?
— Кейла Джедрик — рече Броей. И сетне повтори: — Кейла Джедрик.
Гар хвърли поглед на дъщеря си.
— Защо е трябвало да включи себе си между петдесетимата, които…
— Изпраща ни съобщение — отбеляза Броей. — Сега го чувам ясно. — Той изглеждаше доволен от хода на мислите си.
Гар съзря нещо странно в поведението на гауачина.
— Надявам се, че не си наредил да я убият.
— Аз не се гневя толкова бързо като вас, хората — отвърна Броей.
— Обичайното наблюдение? — попита Гар.
— Все още не съм решил. Сигурно знаете, че тя води доста уединен живот? Да не би да не харесва мъжете от вашия вид?
— По-вероятно е те да не я харесват — отговори Трия.
— Интересно. Вашите размножителни навици са толкова специални.
Трия погледна Броей изпитателно. Запита се защо гауачинът днес бе избрал черния цвят. Той носеше одежда, подобна на мантия, изрязана под остър ъгъл от раменете до талията, която откриваше гръдните му кухини. Тези кухини я отвращаваха и Броей знаеше това. Подтискаше я дори само мисълта за тях… Трия се покашля. Броей рядко се обличаше в черно, това беше щастливият цвят на жреците. Най-често носеше одеждата си с отчужденост, загатваща за мисли, недостъпни за никой друг.
Няколкото разменени реплики между Броей и Трия обезпокоиха Гар. Той не можеше да не забележи, че всеки от двамата представяше събитията в опасна светлина, но в същото време криеше част от информацията и изопачаваше друга.
— Ами ако е избягала в Периферията? — попита Гар.
Броей поклати глава.
— Да върви където ще. Тя не е от хората, които биха останали в Периферията.
— Може би трябваше да я заловим — рече Гар.
Броей го изгледа втренчено.
— Останах с впечатление, че имаш някакъв таен план. Готов ли си да го споделиш с мен?
— Не зная за какво…
— Достатъчно! — извика Броей. Пое си въздух и от гръдните му кухини се чу хриптене.
Гар запази пълно спокойствие.
Броей се наведе към него, забелязвайки, че Трия намира разговора им за забавен.
— Твърде рано е да взимаме решения, които после няма да можем да променим. Сега е времето на неопределеността.
Вбесен от собствения си изблик на гняв, Броей скочи от стола си и се завтече към съседния кабинет, като заключи вратата след себе си. Очевидно и тези двамата не знаеха по-добре от него къде е изчезнала Джедрик. Но това все още си беше неговата игра. Тя не можеше да остане скрита завинаги. От кабинета си той се обади на служителите от Сигурността.
— Върна ли се Бахранк?
Един старши офицер, гауачин, побърза да се появи на екрана и погледна нагоре.
— Все още не.
— Какви мерки са взети, за да се установи къде доставя товара си?
— Ние знаем откъде точно прониква в града. Ще бъде лесно да го проследим.
— Не желая хората на Гар да научат за действията ви.
— Разбрано.
— Нещо по другия въпрос?
— Навярно Пчарки е бил последният. Възможно е той също да е мъртъв. Убийците бяха от най-висока класа.
— Продължете издирването.
Броей се пребори с безпокойството си. Някои твърде нетипични за Досейди неща се случваха в Чу… и по Периферията. Усещаше, че шпионите му не успяват да проследят целия ход на събитията.
— Не пречете на Бахранк предварително.
— Разбрано.
— Арестувайте го точно в момента на доставянето и го доведете в своя отдел. Искам да го разпитам лично.
— Господарю, неговата склонност към…
— Зная за влиянието й над него. И именно на това разчитам.
— Ние все още не можем да набавим никакво количество от онуй вещество, сър, въпреки че продължаваме да се опитваме.