— Искам реални резултати, а не извинения. Кой отговаря за това?
— Кидж, сър. Той работи много успешно в тази…
— Мога ли да разговарям с него?
— Един момент, сър. Ей сега ще ви свържа.
Кидж имаше флегматично гауачинско лице.
— Желаете ли да получите цялостен рапорт, сър?
— Да.
— Агентите ми в Периферията считат, че това наркотично вещество се извлича от растение, носещо името „тибак“. Ние не разполагаме със сведения за подобно растение, но знаем, че напоследък то се култивира от сганта в по-отдалечените райони. Според агентите ми наркотикът има изключително силно въздействие върху хуманоидите и още по-силно върху нас.
— Никакви сведения? Какъв е произходът му? Казват ли нещо твоите хора по този въпрос?
— Разговарях лично с един човек, който наскоро се беше върнал от горното течение на реката, където според сведенията сганта има обширни плантации, засети с тибак. Обещах на моя информатор място в Развъдниците, ако ми осигури един пакет от това вещество и пълен доклад за производството му. Според него производителите на тибак вярват, че той има религиозно значение. Аз лично не виждам смисъл да разширявам разследването в тази посока.
— Кога очакваш да бъде извършена доставката?
— Най-късно до довечера.
Броей замълча за момент. Религиозно значение. В такъв случай беше повече от вероятно, че растението се доставяше от другата страна на Стената на Бога, както загатваше Кидж. Но защо? Каква беше тяхната цел?
— Имате ли някакви нови инструкции за мен? — попита Кидж.
— Донеси ми това вещество веднага щом го получиш.
Кидж се размърда неспокойно. Очевидно той имаше и друг въпрос, но нещо го възпираше да го зададе. Броей го изгледа гневно.
— Да? Какво още?
— Не желаете ли наркотикът да бъде подложен на предварителен анализ?
Електорът не бе очаквал подобен въпрос. Криеше ли Кидж някаква важна информация за опасностите от този тибак? Никога не знаеш откъде може да дойде ударът. Но Кидж беше обвързан по един особен начин. Той разбираше какво ще се случи с него, ако измени на Броей. Освен това Джедрик бе работила с тази съставка. Но защо тогава му зададе подобен въпрос? Изправен пред такива неизвестни, Броей проявяваше склонност да се усамотява в себе си, да притваря мигателната ципа на очите си и да се отдава на размисъл, преценявайки вероятностите. Малко по-късно той се размърда и погледна към екрана с образа на Кидж.
— Ако се сдобиеш с достатъчно голямо количество, изпробвай въздействието му върху доброволци — и хора, и гауачини. Останалото ми достави веднага, дори докато траят тестовете, но в запечатан контейнер.
— Сър, носят се слухове за това вещество. Ще бъде трудно да се намерят истински доброволци.
— Ще измислиш нещо.
Броей прекъсна връзката и се върна в другата стая, за да сключи политически мир с Гар и Трия. Не беше готов да влезе в конфликт с тях двамата… все още не.
Стояха точно както ги беше оставил. Трия говореше:
— …най-вероятната възможност и аз трябва да действам в съответствие с нея.
Гар я удостои само с кимване.
Броей също седна и кимна на Трия, която продължи сякаш не бе имало никакво прекъсване.
— Джедрик несъмнено е гений. Погледнете само какъв е индексът й на лоялност. Може би е бил фалшифициран. А взетите от нея решения — едно-единствено съмнително за четири години. Едно!
Гар проследи с пръст червената линия на картата. Беше необичайно чувствен жест, сякаш галеше нечия плът.
Броей го подкани:
— Да, Гар, какво има?
— Просто се чудех дали Джедрик би могла да бъде друга.
Погледът му се стрелна към тавана и после обратно към картата. Двамата разбраха намека му за неканени гости, дошли отвъд Стената на Бога.
Броей погледна към Гар, сякаш го бяха сепнали по време на размисъл. Какво искаше да каже този глупак, повдигайки подобен въпрос в един такъв критичен момент? Отговорът беше съвсем очевиден.
— Съгласен съм с анализа на Трия — рече Броей. — Що се отнася до твоя въпрос… — Той сви рамене като хуманоид. — При Джедрик се наблюдават някои от класическите условия, но… — Отново свиване на рамене. — Въпреки всичко това е светът, който ни е даден от Бога.
Прекараните в Свещената Конгрегация години придадоха на гласа му мазен оттенък, но в това помещение думите имаха чисто светски характер.
— Другите толкова много ни разочароваха — забеляза Гар. — Особено Хави. — Той премести статуетката към центъра на картата.
— Ние се провалихме, защото бяхме твърде нетърпеливи — каза Трия троснато. — Зле подбран момент.