Гар почеса брадичката си с палец. Понякога Трия го тревожеше с обвинителния си тон, с който говореше за техните неуспехи. Той подхвана внимателно:
— Но… ако се окаже, че тя е една от тях, и ние сме пропуснали тази възможност…
— Ще разгледаме въпроса, когато му дойде времето — прекъсна го Броей. — Ако въобще това стане някога. Полза може да бъде извлечена дори от един следващ провал. Фабриките за хранителни продукти ще увеличат значително производството си след прибирането на реколтата. Това означава, че можем да отсрочим взимането на по-трудните политически решения.
Броей остави думите му да увиснат във въздуха и през това време се отдаде на размисъл за събитията около него, съдейки по онова, което се беше случило днес в тази стая. Да, по всичко личеше, че хуманоидите действат в съответствие с някакъв таен план. Това означаваше, че нещата вървят добре: скоро те щяха да се опитат да го свалят… и нямаше да успеят.
Зад Трия се отвори врата. В стаята влезе дебела жена. Тялото й издуваше зеления работен комбинезон, а овалното лице сякаш плуваше в ореола на русите й коси. Върху бузите й личеше издайническата бледнина, която се появяваше в резултат на пристрастеност към съставката дейкон. Тя се обърна раболепно към Гар:
— Казахте ми да ви прекъсна, ако…
— Да, да.
Гар й даде знак, че може да говори открито. Този жест не убягна на Броей. Поредната демонстрация на доверие.
— Ние открихме къде е Хави, но Джедрик не е с него.
Гар кимна и се обърна към Броей:
— Независимо дали Джедрик е техен агент или марионетка, по всичко личи, че те са предприели нещо.
Погледът му за втори път се насочи към тавана.
— Ще действам въз основа на това предположение — рече Трия. Сетне бутна стола си назад и стана. — А сега тръгвам към Развъдниците.
Броей вдигна очи към нея. Ноктите му отново трепнаха под предпазните ципи.
— Не им пречете — напомни той.
Гар се застави да отклони погледа си от гауачина, а умът му заработи с бясна скорост. Често намеренията на Електора бяха трудни за разгадаване, но точно в този момент те изглеждаха съвсем прозрачни — Броей беше убеден, че може да открие Джедрик, и не се интересуваше дали някой знае това. Нехайството му можеше да се окаже много опасно.
Трия, разбира се, също бе схванала всичко, но тя просто се обърна и тръгна след дебелата жена без никакъв коментар.
Гар се изправи като сгъваема линия, отворена до краен предел.
— Най-добре да вървя и аз. Много са нещата, с които трябва да се заема лично.
— Ние разчитаме на теб — отвърна Броей.
Той обаче все още не беше готов да освободи Гар. Нека Трия се поотдалечи. Най-добре тези двамата да не се виждат известно време. Електорът каза:
— Почакай малко, Гар. Има няколко факта, които ме безпокоят. Защо Джедрик действа така прибързано? И защо унищожава документите си? Какво е онова, което не е трябвало да видим?
— Може би е просто опит да ни подведе — отбеляза Гар, цитирайки Трия. — Едно нещо е сигурно: случилото се не е само гневен жест от нейна страна.
— Трябва да има някакъв ключ към тази загадка — каза Броей.
— Искаш ли да рискуваме и да разпитаме Хави?
— Разбира се, че не!
Гар с нищо не показа, че е забелязал гнева му.
— Въпреки казаното от теб и Трия, мисля, че в този случаи можем да си позволим нова грешка. Хави беше… е добре…
— Ако си спомняш — рече Броей, — Хави не беше една от грешките на Трия. Тя прие нашата позиция, след като бе протестирала. Сега ми се иска да я бяхме послушали. — Електорът му даде знак, че може да си тръгва, махвайки нехайно с ръка. — Върви и се погрижи за важните си дела. — Изпрати Гар с поглед.
Да, доколкото можеше да се съди по поведението на този хуманоид, той все още не знаеше нищо за веществото, което Бахранк вкарваше през градските порти на Чу. Гар би скрил тази ценна информация и нямаше да се осмели да повдигне въпроса за проникване през Стената на Бога… Или все пак би го направил? Броей кимна в потвърждение на собствените си мисли. Налагаше се да подходи изключително деликатно.
Ние няма да проучваме специфичния отпечатък, който различните форми на управление оставят върху индивида. Най-напред трябва да разпознаете първостепенната управляваща сила. Погледнете, например, малко по-задълбочено в човешката история. Известно е, че хората са били подлагани на много видове принуда: те са били управлявани от автократи, плутократи, от властолюбците в многобройните републики, от олтарен, от тирани на мнозинства и малцинства, чрез тайно въздействие върху изборите, чрез използване на дълбоките инстинкти и плитките пориви на младостта. Сега ние искаме да разберете, че основната сила винаги е била в онзи, който според индивида е имал контрол над непосредственото му оцеляване. Оцеляването залага очертанията на отпечатъка. През една голяма част от човешката история (а моделът на отпечатъка е един и същ за повечето разумни видове) случайно подхвърлените забележки на президентите на корпорации са имали по-голямо значение за оцеляването на индивидите от делата на правителствените фигуранти. Ние от Съюза на Разума не можем да забравим това, докато следим дейността на Космическите Корпорации. Ние не се осмеляваме да го забравим, дори докато следим самите себе си. Когато работите за собственото си оцеляване, то доминира над всичко останало в съзнанието ви.