В онези времена на отчаяние една малка група (Петте Уши, техният произход и вид и до днес остават неизвестни) създала Саботажния Корпус, за да забави неудържимото въртене на колелото на властта. Първоначално той бил кървав, стихиен и жесток. Постепенно методите му започнали да стават по-устойчиви. Правителственото колело забавило хода си и вече било по-податливо на въздействие. Умереността заела законното си място.
Поколенията идвали и си отивали, Корпусът се превърнал в Бюро, Бюрото по Саботаж, със сегашните му министерски прерогативи. Днес то предпочита диверсията пред насилието, но винаги е готово да упражни и насилие, когато възникне необходимост…“
Тези думи Маккай бе слушал през юношеските си години и те бяха изградили у него определена концепция, която опитът му от Бюрото бе дооформил. Сега той съзнаваше, че и това управление, в което имаше представители на всички разумни видове, бе тръгнало по собствените си ентропични коридори. Някой ден Бюрото щеше да се саморазпусне или да бъде разпуснато, но днес вселената все още се нуждаеше от него. Старите отпечатъци оставаха, както и старото безплодно търсене на абсолютната еднаквост. Изконният конфликт между онова, което индивидът счита за нужно за непосредственото си оцеляване, и изискванията на обществото за оцеляването на отделния индивид. В сегашния си вид сблъсъкът беше между гауачините и Съюза на Разума, а Арич бе защитникът на своя народ.
Маккай се вгледа внимателно във Върховния Магистрат, усещайки монотонното напрежение в пазителя рийв. Щеше ли да се стигне до насилие в тази стая? Този въпрос още не бе получил отговор, когато агентът заговори:
— Вие сте забелязал, че аз съм в затруднено положение. Затруднението на моите уважавани учители, приятели и техните сънародници не предизвиква у мен радост. И все пак до нас достигнаха сведения…
Гласът на Маккай постепенно заглъхна. Гауачинът не хареса увисналия във въздуха намек.
Ноктите на Арич се плъзнаха изпод предпазните плочки на ципестите му пръсти.
— Твоят довереник желае да чуе тези сведения.
Преди да заговори, Маккай постави ръката си върху кукичката на кутията в скута си.
— Изчезнаха много хора от двата вида: човеци и гауачини. Взети поотделно, в тези изчезвания няма нищо сериозно, но те продължават от твърде дълго време — може би дванадесет или петнадесет поколения по старото човешко летоброене. Погледнати в общ план, изчезванията са значителни. Ние научихме за съществуването на планета на име Досейди, където тези хора са били отвеждани. Сведенията, с които разполагаме, бяха проучени внимателно. Всички следи водят към Федерацията на гауачините.
Пръстите на Арич се изкривиха, признак на силно смущение. Маккай не можеше да прецени дали то е истинско или престорено.
— Обвинява ли твоето Бюро гауачините?
— Вие знаете какви са функциите на моето Бюро. Ние все още не сме открили къде е планетата Досейди, но ще го направим.
Арич запази мълчание. Той знаеше, че БюСаб никога не оставяше проблемите нерешени.
Маккай вдигна синята кутия.
— Връчвайки ми тази вещ, вие ме направихте пазител на вашата съдба, доверенико. Нямате никакво право да ме разпитвате за моите методи. Аз няма да следвам стария Закон.
Арич кимна.
— Бях убеден, че ще реагираш по този начин.
Той вдигна дясната си ръка.
Ритмичната „смъртоносна конвулсия“ премина през тялото на рийва и бойните челюсти изскочиха от лицевия и процеп.
Още при първото движение Маккай отвори рязко синята кутия и грабна оттам книгата и ножа. Сетне заговори с непоколебимост, каквато тялото му не споделяше:
— Ако тя направи и най-малкото движение към мен, кръвта ми ще оскверни тази книга. — Той постави острието на ножа върху китката си. — Знае ли твоята Пазителка на Кутията какви ще бъдат последствията? Историята на Бягащия клан ще свърши. От този момент нататък ще се счита, че някой друг клан е приел Закона от Дарителя. Името на Върховния Магистрат на вашия клан ще бъде заличено от паметта на живите. В бъдеще гауачините, които чуят и най-малкия намек, че във вените им тече кръвта на Бягащия клан, на часа ще изяждат собствените си яйца.
Арич стоеше все така скован, с вдигната дясна ръка. Сетне каза: