— Сухите Глави постъпиха по различен начин — рече Маккай.
Това накара Арич да потъне в мрачно настроение. Гръдните му кухини изхриптяха, от което ставаше ясно, че говори от стомаха си.
— Създанията в Съюза на Разума са представени от толкова много различни форми: рийви (той примигна по посока на вратата), собарипси, лаклаци, кейлбани, панспечи, паленки, читерси, тапризиоти, човеци, ние — гауачините… толкова много. Хилядите неизвестни, които стоят между нас, не могат да бъдат изброени.
— Все едно да броиш капките в морето.
Арич изсумтя и сетне каза:
— Съществуват някои болести, които преодоляват бариерите между враговете.
Маккай го погледна втренчено. Нима Досейди беше медицински експеримент? Невъзможно! В такъв случай не би имало смисъл да бъде пазен в тайна. Секретността при изучаването на какъвто и да е подобен проблем бе недопустима и гауачините знаеха това.
— Предполагам, че вие не изследвате някакви общи за хората и гауачините болести.
— Някои болести атакуват психиката и нямат физически носител.
Маккай се замисли. Въпреки че гауачините се изразяваха много заплетено, те не допускаха анормално поведение. Различно — да, но не и анормално. Някой можеше да отправи предизвикателство към Закона, но не и към ритуала. В това отношение не търпяха изключения. Убиваха всеки, който се отклонеше от ритуала, без много да се церемонят. Нетърпението и сдържаността им се подлагаха на огромно изпитание в отношенията с другите видове.
Арич продължи:
— Когато два различни вида бъдат изправени един срещу друг и принудени да се адаптират към някакви нови условия, настъпват ужасяващи психологически трусове. Ние се опитваме да извлечем познание от тази форма на поведение.
Маккай кимна.
Веднъж един негов учител от клана на Сухите Глави бе казал: „Няма значение колко болезнено е това, животът трябва или да се адаптира, или да умре.“
Дълбоко откровение за начина, по който гауачините използваха своята проницателност спрямо самите себе си. Законът се променяше, но върху основа, която не допускаше и най-малка промяна. „Как по друг начин ще знаем къде сме или къде сме били?“ Но контактите с другите видове все пак променяха тази основа. Животът се приспособяваше… доброволно или чрез сила.
Маккай заговори предпазливо:
— Психологическите експерименти с индивиди, които не са били осведомени за същността на изследванията, си остават незаконни… дори и при гауачините.
Арич не прие този аргумент.
— Съюзът на Разума в своята цялост има зад гърба си дълга научна история в областта на поведенческите и биомедицинските проблеми и индивидите винаги са били краен обект на анализ в съпътстващите изследвания.
— И първият въпрос, който човек трябва да си зададе, е: „Колко голям е рискът за участниците в опита?“ — допълни Маккай.
— Но, мой скъпи легуме, осведоменото съгласие предполага, че експериментаторът знае всички рискове и може да ги опише на подложените на експеримента индивиди. Е, как е възможно това, след като експериментът отива отвъд пределите на вече известното? Как да опишеш рисковете, които не си в състояние да предвидиш?
— В такъв случай въпросът трябва да бъде отнесен до голям брой признати експерти — отвърна Маккай. — Те разглеждат предложения експеримент и преценяват каква ще бъде цената на предполагаемото ново знание.
— А, да. Ти ме съветваш да представяме нашите предложения на колеги изследователи, на хора, чиято мисия, чиято най-същностна гледна точка за собствената им идентичност се контролира от схващането, че могат да подобрят участта на всички живи същества. Кажи ми, легуме, много ли експерименти отхвърлят контролните комисии, съставени от такива хора?
Маккай усети накъде бие Арич и заговори предпазливо.
— Отхвърлените предложения не са много, вярно е. И въпреки това, вие не представихте експеримента Досейди за разглеждане извън рамките на вашата Федерация Каква беше целта: да го запазите в тайна от своя народ или от някого другиго?