— Ние се страхувахме за съдбата на експеримента, в случай че бъде подложен на остра критика от другите видове.
— Гауачинското мнозинство одобри ли проекта?
— Не. Но и двамата знаем, че ако набелязването на основните черти на експеримента бъде поверено на мнозинството, това не дава никакви гаранции за безопасност.
— Значи експериментът Досейди се е оказал опасен?
На няколко пъти Арич си пое дълбоко въздух и сетне каза:
— Да, той се оказа опасен.
— За кого?
— За всички.
Това беше неочакван отговор, който хвърляше нова светлина върху поведението на гауачина. Маккай реши да продължи настъплението и да провери доколко е вярно току-що направеното признание.
— Проектът Досейди е бил одобрен от някакво гауачинско малцинство, което е приело съотношението риск — полза.
— Начинът ти на изразяване, Маккай, предполага определена вина.
— Но направената от мен характеристика може да бъде потвърдена от мнозинството в Съюза на Разума.
— Ако въобще някога научат за това.
— Разбирам. Ще ми кажеш ли тогава какво очаквахте от този експеримент, поемайки такъв голям риск?
Арич изсумтя глухо.
— Легуме, уверявам те, че ние работихме единствено с доброволци и те бяха ограничени само до хора и гауачини.
— Ти не отговори на въпроса ми.
— Просто се въздържам да отговоря.
— А обяснихте ли на доброволците си, че имат право на избор, че могат да кажат „не?“ Предупредихте ли ги, че експериментът крие опасности за тях?
— Не… не направихме опит да ги плашим.
— Постави ли някой от вас въпроса за свободния избор пред вашите доброволци?
— Бъди предпазлив, когато ни съдиш, Маккай. Съществува едно фундаментално напрежение между науката и свободата — няма значение как гледат на науката онези, които я практикуват, нито пък как чувстват свободата вярващите, че я притежават.
Маккай си припомни един циничен гауачински афоризъм: Да вярваш, че си свободен, е по-важно, отколкото да бъдеш свободен. Той каза:
— Вашите доброволци са били подмамени да участват в този проект.
— Някои сигурно биха видели нещата по такъв начин.
Маккай се замисли. Все още не знаеше какво точно бяха направили гауачините на Досейди, но започваше да подозира, че става дума за нещо отвратително. Когато заговори отново, в гласа му се прокрадна страх.
— Нека да се върнем към въпроса за очакваната полза.
— Легуме, твоят биологически вид отдавна е спечелил възхищението ни. Вие ни дадохте една от нашите най-надеждни максими: На нито един вид не трябва да се вярва повече, отколкото е продиктувано от интересите му.
— Това все още не е достатъчно оправдание…
— Ние извлякохме друго правило от вашата максима: Мъдро е да направляваш действията си по такъв начин, че интересите на другите видове да съвпадат с интересите на твоя.
Маккай се втренчи във Върховния Магистрат. Да не би този коварен стар гауачин да се домогваше до заговор между хората и гауачините, опитвайки се да потули доказателствата за извършеното на Досейди? Би ли се осмелил на такъв гамбит? И всъщност колко тежко беше фиаското на стореното?
За да провери това, Маккай попита:
— Какво очаквахте от експеримента? Настоявам да отговориш.
Арич отпусна туловището си. Кано-леглото се пригоди към новото положение на тялото му. Върховният Магистрат удостои агента с продължителен поглед изпод надвисналите си клепачи и накрая отбеляза:
— Играеш тази игра по-добре, отколкото изобщо сме се надявали.
— За вас Законът и властта винаги са били игра. Но аз идвам от друго място.
— Твоето Бюро.
— Имам и подготовката на легум.
— Мога ли да те смятам за мой легум?
— Обвързан съм с клетва. Нямаш ли доверие в…
Изведнъж Маккай замълча, връхлетян от внезапно прозрение. Разбира се! Гауачините са знаели отдавна, че законността на експеримента Досейди ще бъде поставена под съмнение.
— Доверие в какво? — поинтересува се Арич.
— Стига с тези усуквания! — рече Маккай. — Вие сте знаели за проблема Досейди, когато ме подготвяхте за легум. А сега действате така, сякаш се съмнявате в собствения си план.
Устните на Арич потрепнаха.
— Колко странно. Ти си по̀ гауачин от гауачините.
— Каква полза се надявахте да извлечете, поемайки този риск?
Пръстите на Арич се изкривиха и ципите между тях се опънаха.
— Очаквахме бързите изводи и облаги да неутрализират естествената враждебност, за която знаехме, че ще възникне. Но трябваше да се сменят над двадесет от твоите поколения, а не дванадесет или петнадесет, преди да извадим главнята от огъня. Що се отнася до облагите — да, има и такива, но ние не смеем да се възползваме от тях, нито пък сме в състояние да освободим Досейди, за да не бъдат повдигнати въпроси, на които не можем да дадем отговор, без да разкрием нашия… източник.