Хави направи обичайния кръг и премина през стените, отвъд които пространствата станаха по-широки и по-открити. Тук по улиците растяха градински цветя, отровни, но красиви. Листата под сенките изглеждаха пурпурни. Върху безплодната пръст под шубраците проблясваха корозийни капчици, една от малките досейдийски хитрости за запазване на територии. Досейди казваше интересни неща на онези, които бяха готови да ги чуят.
Джедрик се обърна и се вгледа в Хави, изцяло съсредоточил се върху управлението на машината с вид на човек, зареден с енергия. Изглежда, той познаваше собствените си слабости и навярно си даваше сметка, че мнозина се чудят как успява да задържи работното си място като шофьор, макар и в средните ешелони на властта, когато Развъдниците гъмжат от хора, борещи се неистово да се изкачат стъпка по-нагоре. Очевидно успяваше да се добере до ценна информация, която продаваше на тайния пазар. Сега Джедрик трябваше да пораздруса този таен пазар. Действията й трябваше да изглеждат донякъде недодялани, за да намекнат, че събитията от деня я бяха смутили.
— Възможно ли е да ни подслушват? — попита тя. Това нямаше никакво значение за плановете й, но именно подобна недодяланост щеше да създаде у Хави онова впечатление, което й беше необходимо в момента.
— Изключих приемно-предавателното устройство по същия начин, както и преди — отвърна той. — Ако някой направи проверка, всичко ще изглежда като обикновена повреда.
Ти си единственият човек, който би решил, че повредата е обикновена, помисли си Джедрик.
Но отдавна бе свикнала с инфантилните отговори на Хави. Сега тя разиграваше своя гамбит, сондирайки почвата с искрено любопитство.
— Очаквал ли си днес да водим някакъв поверителен разговор?
Хави беше на косъм от това да я погледне озадачено, но се овладя и каза:
— О, не! Това беше просто предпазна мярка. Разполагам с допълнителна информация за теб.
— Ти вече ми даде информацията за Маккай.
— Исках само да докажа цената си.
О, Хави! Защо са тези безплодни опити?
— Ти действително притежаваш някои неподозирани качества — рече Джедрик и забеляза, че той дори не е доловил иронията й. — Каква е тази информация, която искаш да ми продадеш?
— Свързана е с Маккай.
— Наистина ли?
— Колко си готова да платиш за нея?
— Аз ли съм единственият купувач, Хави?
Дланите му се свиха още по-силно около лостовете за управление, раменете му се прегърбиха. Причината за напрежението в гласа му беше съвсем очевидна.
— Ако информацията ми бъде продадена на подходящото място, тя би могла да ми гарантира пет години лесен живот — никакви грижи за храна, подслон или каквото и да било.
— Защо не си избереш едно такова място и не я продадеш там?
— Не съм споменавал, че това е по силите ми. Има купувачи и купувачи.
— А може би има и такива, които просто взимат, без да платят?
Този въпрос не се нуждаеше от отговор и толкова по-добре. Пред аероскутера се спусна бариера, принуждавайки Хави да спре. За миг Джедрик почувства, че я обзема страх, но сетне рефлексите възпряха тялото й от явен израз на емоция. Разбра, че и това е рутинно спиране, необходимо за извозването на ремонтни материали.
Джедрик надникна през прозореца от дясната си страна. Нескончаемият ремонт и подсилването на градското укрепление преминаваха към следващото по-ниско ниво. Паметта й подсказа, че това е осмият пласт на отбранителния вал откъм югозапад. Улицата беше изпълнена с трясъка на силни чукове, стоварващи се върху камък. Във въздуха се носеше сивкав прах, образуващ над тях цели облаци. Тя усети миризмата на искрящ кремък и онзи горчив металически привкус, който винаги се долавяше в Чу, смъртоносната отрова, която Досейди изливаше върху обитателите си. Джедрик затвори уста и направи няколко кратки вдишвания, забелязвайки разсеяно, че всички работници са от Развъдниците. Бяха хуманоиди и около една трета от тях жени. Никой не изглеждаше на повече от петнадесет години. Очите им излъчваха онази упорита бдителност, която родените в Развъдника запазваха до края на живота си.
Един млад помощник-майстор мина покрай тях, вървейки по петите на по-възрастен мъж с приведени рамене и сплъстена побеляла коса, очевидно негов подчинен. Възрастният вървеше бавно и замислено, а младият помощник-майстор махаше нетърпеливо на подчинения си да го изчака. Джедрик забеляза, че Хави пропусна всички важни нюанси на разигралата се пред тях сцена. Докато минаваше покрай една от работничките, помощник-майсторът я изгледа от горе до долу с интерес. Момичето усети погледа му и вложи повече сили в ударите си с чука. Помощник-майсторът каза нещо на подчинения си, който отиде и заговори момичето. Тя се усмихна, хвърли бърз поглед на младия мъж и кимна. Двамата продължиха нататък, без да се обърнат назад. Джедрик нямаше да забележи тази очевидна уговорка за по-късна среща, ако момичето не й заприлича на една жена, която бе познавала в миналото… сега тя беше мъртва, както и много от някогашните й приятелки.