Засега уговорката бе шофьорът да я закара на едно определено място. Трябваше да продължи да изпълнява своята роля. По-късно, отделяйки достатъчно внимание на необходимите манипулативни ходове, тя щеше да направи онова, което трябваше да бъде направено. Едва тогава останалата част от плана й можеше да бъде приведена в действие.
Поведението на всички хора се ръководи както от схващането, че да се задават въпроси е недопустимо, така и от дълбоко вкоренени предразсъдъци. Следователно онзи, който се осмели да съди, трябва да бъде попитан: „В какво се състои престъплението?“ И съдията трябва на часа да надникне дълбоко в съвестта си и да отговори открито.
— Човек ще рече, че се опитваш да говориш изпод водата — обвини го Маккай.
Той все още седеше срещу Арич. в светилището на Върховния Магистрат, а полуобидата му бе само едно от нещата, които подсказваха за настъпилата промяна в ситуацията. Слънцето се бе спуснало по-близо до хоризонта и неговият призрачен пръстен вече не хвърляше ореол около главата на Арич. След като проучиха взаимно способностите си и откриха вярната посока на разговора, станаха по-директни, макар и не по-откровени.
Върховният Магистрат напрегна бедрените си сухожилия.
Познавайки тези същества благодарение на продължителни и внимателни наблюдения, Маккай разбра, че старият гауачин страда от остри болки в резултат на дълго обездвижване. Това му даваше известно предимство и той трябваше да го използва. Вдигна лявата си ръка и започна да изброява на пръсти:
— Ти твърдиш, че първоначалните доброволци за Досейди са се подложили на изтриване на паметта, но при много от техните потомци едно подобно изтриване е невъзможно. Сегашните обитатели на Досейди не знаят нищо за вселената на разумните същества.
— Според представите на сегашното население на Досейди те са единствените хора на единствената обитаема планета.
На Маккай му беше трудно да повярва на чутото. Механично заразглежда пръстите си.
Арич се вторачи с отвращение във вдигнатата ръка. Между пръстите на този чуждоземен плавателната ципа липсваше.
— Ти казваш също, — продължи агентът, — че някакъв Демопол, подкрепян от определени религиозни забрани е основният лост за управление на Досейди?
— Това беше първоначалното условие на нашия експеримент — отвърна Арич.
Отговорът му не е изчерпателен, забеляза Маккай. Първоначалните условия неизменно претърпяваха промени. Реши да се върне отново към този въпрос, след като болките в мускулите на Върховния Магистрат се усилят.
— Познават ли досейдийците същността на кейлбанската бариера, която ги обгръща?
— Те се опитваха да я преодолеят с ракетни сонди и примитивни електромагнитни проекции. Досейдийците вече знаят, че енергиите, с които разполагат, не могат да проникнат през тяхната „Стена на Бога“.
— Така ли наричат те бариерата?
— Да, или „Небесния Воал“. До известна степен тези наименования дават представа за тяхното отношение към нея.
— Демополът може да се използва при много форми на управление — отбеляза Маккай. — Каква е основната форма на тяхното?
Арич се замисли и сетне каза:
— Формите варират. Прилагат около осемдесет различни начина на управление.
Поредният уклончив отговор. Арич се чувстваше неловко, понеже трябваше да признае факта, че експериментът им бе получил диктаторска окраска. Маккай се замисли над въпроса за Демопола. В ръцете на съответните експерти и с население, подложено на софтуерни сондажи за набиране на необходимите данни, Демополът представляваше основният инструмент за манипулация на хората. Съюзът на Разума бе забранил употребата му като посегателство над личните права и свободи. Гауачините бяха престъпили тази забрана, да, но имаше и нещо по-интересно — Досейди бе прибягнал до осемдесет различни форми на управление успоредно с използването на Демопола. Това предполагаше бързи промени.
— Колко често настъпват промените във формата на управление?
— И сам можеш да пресметнеш — отвърна Арич сприхаво.
Маккай кимна. Едно нещо бе станало кристално ясно.
— Населението на Досейди знае за съществуването на Демопола, но вие не им позволявате да го премахнат!
Арич явно не бе очаквал от него такава проницателност. Отговорът му бе неприкрито троснат, повлиян от болките в мускулите.
— Как разбра това?