— От теб.
— От мен?
— Нещата са съвсем ясни. Подобни чести промени се дължат на някакъв дразнител, в този случай — Демопола. Променят се формите на управление, но дразнителят остава. Очевидно досейдийците не са в състояние да го отстранят. Без съмнение това е било част от вашия експеримент — да създадете население, устойчиво на въздействието на Демопола.
— Устойчиво население, да, така е — каза Арич и потръпна.
— Вие сте нарушили Закона на Обединения Разум в много посоки — рече Маккай.
— Нима моят легум се осмелява да ме съди?
— Не. Но ако говоря с известна горчивина, моля те, не забравяй, че аз съм човек. Храня дълбока симпатия към гауачините, но си оставам човек.
— А, да. Не трябва да забравяме дългия опит на твоя вид с Демополите.
— Ние оцеляхме, подбирайки онези от нас, които взимаха най-правилни решения — поясни Маккай.
— А Демополът въздига в култ посредствеността.
— Това ли се случи на Досейди?
— Не.
— Вие сте искали те да опитат много различни форми на Управление?
Върховният Магистър вдигна рамене, запазвайки мълчание.
— Ние, човеците, установихме, че Демополът нанася тежки поражения в социалната сфера. Той унищожава предварително избрани пластове от обществото.
— И какво, според теб, сме се надявали да научим, поразявайки нашето досейдийско общество?
— Ето че стигнахме отново до въпроса за очакваните ползи.
Арич изопна болезнените си мускули.
— Ти си упорит човек, агенте. Това ще ти кажа.
Маккай поклати тъжно глава.
— За нас Демополът винаги е бил класически уравнител, един чудотворен извор за правилни решения. Предполагаше се, че той увеличава познанието за истинските нужди на обществото. Смятахме, че винаги служи на справедливостта, независимо от каквито и да било случайни фактори.
Арич беше ядосан. Той се наведе напред, потръпвайки от болките в старите си мускули.
— Някой би могъл да хвърли същите обвинения към Закона, практикуван извън гауачинските светове!
Маккай се въздържа да отговори рязко. Верен на гауачинското си обучение, той бе готов да постави под въпрос всякакви становища за приложенията на Закона в Съюза на Разума, за свойственото чувство за правота на всяка аристокрация и всеки политически блок, независимо дали представя някакво мнозинство или малцинство. БюСаб имаше своя аксиома, според която всички облечени във власт обединения проявяват склонност към аристократични форми. Пак според това правило наследниците на висшите управници господстват в различните ниши на властта. Бюрото никога не наема на работа деца и потомци на свои агенти.
Арич започна да се повтаря — нещо, което гауачините правеха рядко.
— Законът е заблуда и фалшификация на истинските ценности, Маккай, навсякъде другаде, с изключение на гауачинските светове! Вие обгръщате своите закони с теологична аура. Вие игнорирате пораженията, които те налагат на вашите общества. Точно както с Демопола, вие виждате в своето правораздаване един неизменен източник на справедливост. Когато…
— БюСаб има…
— Не! Какво правите вие, когато нещо не е наред във вашите общества? Просто създавате нов закон. Никога не ви минава през ум да премахнете някой предишен. Вие творите нови и нови закони. Вие обучавате нови и нови правни специалисти. Тези ваши действия извикват единствено присмех! Ние винаги се стремим да намалим броя на законите и легумите. Първото задължение на легума е да избягва тъжбите. Когато създаваме нови легуми, винаги имаме предвид някакви специфични проблеми. Ние предугаждаме пораженията, които законите нанасят на нашето общество.
Това беше удобният случай, който Маккай бе очаквал.
— Защо обучавате рийв?
Гауачинът със закъснение разбра, че е бил подмамен да разкрие повече, отколкото би искал.
— Ти си способен, Маккай. Много способен.
— Защо? — настоя агентът. — Защо именно рийв?
— Ще научиш след време.
Маккай схвана, че Арич няма да даде допълнителни разяснения по този въпрос, но имаше и други неща, които изискваха размисъл. Очевидно гауачините го бяха направили легум във връзка с конкретен проблем. Подготвянето на един рийв за легум означаваше, че се готвят за решаването на един не по-малко важен проблем… а може би на същия. С течение на времето се бяха оформили коренно различни подходи към закона и този факт не можеше да бъде пренебрегнат. Той добре разбираше презрението на гауачините към всички правни системи, включително и към тяхната собствена. Още от невръстна възраст те бяха приучвани да бъдат недоверчиви към всякакви общности на професионалисти, особено към тези на правистите. Легумът можеше да бъде част от религиозната им система единствено когато споделяше безрезервно това недоверие.