Споделям ли го и аз?
Да, мисля, че да.
Това беше естествено за един агент на БюСаб. Но повечето от видовете в Съюза на Разума все още ценяха високо своите професионални общности, пренебрегвайки яростното съревнование за нови постижения, което неизменно ги завладяваше: нови постижения, нови почести. Но новото можеше да се окаже илюзия в подобни обединения, защото те винаги поддържаха добре балансирани и хомогенни системи за изтръгване на възнаграждения за отделните индивиди.
— Професионализмът означава власт — отсече Арич.
Гауачините бяха недоверчиви към властта във всичките й превъплъщения. Те даваха с едната ръка и взимаха с другата. Легумите намираха смъртта си всеки път, когато прибегнеха до Закона. Въвеждането на нов закон в гауачинската правна система означаваше елегантно отменяне на някой стар със съпътстващото налагане на справедливост.
Не за първи път Маккай се запита пред какви ли неизвестни проблеми бе изправен Върховният Магистрат? Навярно съществуването му се обуславяше от крайно деликатни баланси. Той почти бе готов да се поинтересува за това, но после размисли и се отказа. Мислите му се насочиха към загадката на Досейди.
Стена на Бога? Небесен Воал?
— Досейди често ли приема религиозната олигархия като форма на управление?
— Като външна форма, да. Сега те са под властта на върховен Електор, гауачин на име Броей.
— Хуманоидите на Досейди имали ли са някога власт, равна на тази на Броей?
— Често.
Това беше най-плодотворната част от разговора им до този момент. Маккай реши да се добере до повече информация по въпроса, макар да знаеше, че темата отговаря на целите на Върховния Магистрат.
— Разкажи ми за социалните форми на Досейди.
— Всички социални форми са на базата на военната организация, подложена на постоянни атаки или под заплахата за такива атаки. Досейдийците непрекъснато създават съзаклятия и анклави на властта, чието влияние се променя.
— Има ли там насилие?
— Това е свят на постоянно насилие.
Маккай се замисли. Военни доктрини. Милитаристично общество. Явно бе засегнал само една малка част от проблема, който бе тласнал гауачините към решението да унищожат Досейди. Бяха навлезли в опасни води, което налагаше да е крайно предпазлив. Реши да започне отдалече.
— Като изключим милитаристичните форми, с какво се занимават досейдийците през повечето време? Как възприемат те вината и невинността? Какви са техните наказания и форми на опрощение? Как…
— Не можеш да ме подведеш, Маккай. Виж, легуме, има друг, по-добър начин да получиш отговор на тези въпроси.
Сприхавият тон на магистрата накара агента да замлъкне. Той хвърли поглед към овалния прозорец, осъзнавайки, че се е озовал в отбранително положение чрез един изключително изискан и ловък ход. По гърба му пробягаха мравчици. Опасност! Златното слънце на Тандалур видимо се бе приближило до хоризонта. А самият хоризонт приличаше на синьо-зелена линия с мъгляв оттенък, заради простиращите се на километри власести дървета, чиито тънки и крехки листа трептяха и се гонеха из въздуха. Малко по-късно Маккай се извърна към Арич.
Търси по-добър начин да получиш отговор на тези въпроси.
Посоката, в която бяха тръгнали мислите на Върховния Магистрат, беше очевидна. Експериментаторите естествено имаха свои начини да наблюдават експеримента си. Те можеха също да му влияят, но без съмнение възможностите им в това отношение бяха ограничени. Население, устойчиво на външни влияния? Тези предполагаеми усложнения около проблема Досейди плашеха Маккай. Да, прословутият танц в кръг, който гауачините винаги изпълняваха!
По-добър начин.
Арич прочисти гръдните си кухини с едно хрипливо издихание и каза:
— Ние знаехме, че съществува възможността да бъдем критикувани от други и затова въоръжихме нашите експериментални обекти с идеите на Примата.
По дяволите! Гауачините отдаваха толкова голямо значение на техния проклет Примат! Разбира се, всички хора по рождение са неравни и са призвани да намерят своето собствено ниво!
Маккай знаеше, че не му остава нищо друго освен да се гмурне във водовъртежа.
— Предвиждахте ли, сър, че ще бъдете обвинени в нарушаване на правата на милиони разумни същества?
Арич го стресна с едно кратко гърлено изпухтяване, последвано от гауачинското свиване на рамене.
Маккай си позволи да се усмихне предупредително.