— Напомням на Върховния Магистрат, че той сам повдигна въпроса за Примата.
— Истината си е истина.
Агентът тръсна отсечено глава, без да го е грижа какво ще прочете в този жест Арич. Не беше възможно Върховният Магистрат да има толкова ниско мнение за умствените способности на своя легум. Истината, как ли пък не!
— Аз ще ти кажа каква е истината: Съюзът на Разума има закони по този въпрос, подписани от гауачините!
Още докато изричаше думите, Маккай разбра, че това беше точно желаната от Арич посока на разговора. Те бяха научили нещо от Досейди! Нещо, което имаше съдбоносно значение.
Арич разтри болезнените мускули на бедрата си и каза:
— Напомням ти, легуме, че ние изпратихме на Досейди само доброволци.
— Техните потомци не са били никакви доброволци!
— За добро или за зло, родителите винаги са насочвали своите деца по стъпките си. Права на разумни същества? Съгласие, съпроводено с необходимата информация? Съюзът на Разума положи толкова много усилия, за да създава закон след закон, изграждайки онази голяма илюзия за правова общност, че вие почти изгубихте от погледа си водещия принцип на Примата — да развиваме нашите способности. Онези, които не са се сблъсквали с предизвикателствата на битието, никога няма да се сдобият с умения за оцеляване!
Въпреки опасностите Маккай знаеше, че трябва да настоява за отговор на първоначалния си въпрос — ползата.
— Какво научихте от вашето чудовище?
— Скоро ще разбереш всичко.
Отново намек, че ще му бъде дадена възможност да види Досейди. Но първо трябваше да разсее съмненията на Арич относно неговия анонс. Към този въпрос трябваше да се подходи директно.
— Предполагам, че не възнамерявате да ме въвличате във вашето дело?
— Да те въвличаме? — Изненадата на Върховния Магистрат бе извън всякакво съмнение.
— Независимо от това как използвате наученото от Досейди, вие ще бъдете заподозрени в злонамереност. И няма никакво значение какво би могъл да научи някой от…
— О, нима! Новата информация дава власт.
— Ти също не можеш да ме подведеш, Арич. В историята на всички разумни видове има много случаи, когато се е злоупотребявало с нова информация.
Арич не постави казаното под въпрос. Те и двамата бяха запознати със сърцевината на проблема. Гауачините изпитваха недоверие към властта във всичките й форми и въпреки това бяха ненадминати в изкуството да я използват. Унищожаването на Досейди означаваше прикриване на информацията, която те бяха извлекли оттам. Ако Маккай, един негауачин, научеше тези неща, върху него също можеше да падне сянката на подозрението. Злоупотребите с нова информация ставаха в интервала между узнаването на нещо важно и времето, когато то беше вече обществено достояние. За гауачините и БюСаб така нареченият „информационен вакуум“ бе постоянен източник на опасности.
— Ние няма да се опитваме да прикрием онова, което сме научили — подхвърли Арич, — а само как сме го научили.
— Унищожаването на една цяла планета с всичките й обитатели според вас е просто академичен въпрос!
— Ъ-ъ, да, така е. Онова, което не знаеш, Маккай, е, че един от нашите експериментални обекти на Досейди е поставил началото, изцяло на своя глава, на последователност от събития, която много бързо ще унищожи планетата независимо от волята ни. Скоро ще узнаеш всичко. Ти ще отидеш там, както подобава на добрия легум, когото ние познаваме в твое лице, за да почувстваш зъбите на чудовището със собствената си плът.
В името на всичко свято за нас аз обещавам три неща пред Свещената Конгрегация на моите поданици. Първо, религията, която ние сме прегърнали, винаги ще пази тяхната свобода под мое покровителство; второ, аз ще обуздавам всички форми на алчност и неравенство, които бихи могли да се появят сред нас; трето, като съдник аз ще проявявам снизхождение без никакво колебание, за да могат моите и вашите дела да получат одобрението на милостивия ни Повелител.
Броей се надигна след края на молитвата, потърси опипом стола зад себе си и се отпусна в него. Отвсякъде го обгръщаше мрак. Стаята представляваше брониран мехур, прикрепен към дъното на неговия Гралуз. Около дебелите стени на помещението имаше пояс от топла вода, който предпазваше женските и яйцата им. До мехура се достигаше през отвор в пода и виещ се воден пасаж. Налягането вътре спираше притока на вода и въпреки това Броей усещаше около себе си вдъхващата сигурност миризма на Гралуза.
Миг по-късно Богът му заговори. Броей ликуваше. Богът говореше на него, само на него. Думите свистяха в съзнанието му. В зрителните му центрове нахлуха множество сцени.