Видимият слънчев диск му напомни за друг спешен проблем, но той го отложи за по-късно, когато щеше да се запознае с околната обстановка.
Висока бяла скала? Да, ето я там вляво.
Те го бяха предупредили да чака до тази скала, където щял да бъде в относителна безопасност. Не трябваше да се отдалечава от мястото за установяване на контакт по никакъв повод.
— Ние можем да ти разказваме дълго за рисковете на Досейди, но думите не са достатъчни. При това на планетата непрекъснато възникват нови опасности.
Нещата, които бе научил по време на инструктажа през последните няколко седмици, придадоха на предупреждението още по-голяма тежест. Скалата, два пъти по-висока от човешки бой, се издигаше на няколко крачки от него, масивна и заплашителна. Пясъкът скърцаше под обувките му. До обонянието му достигаха непознати ухания и остри миризми. Затоплената от слънцето повърхност на камъка преля в плътта му енергията си, проникнала през тънкия зелен работен комбинезон, който бе облякъл по настояване на гауачините.
Маккай мечтаеше за своето бронирано облекло и апаратурата за подсилване на мускулите, но тези неща бяха отхвърлени от наставниците му. Позволиха му да вземе само част от принадлежностите си, при това неохотно, като компромис. Той им бе обяснил, че ако някой се опита да се добере до тайните на комплекта, уредите в него ще бъдат автоматически унищожени. Въпреки това го предупредиха никога да не го отваря в присъствието на местните обитатели.
— Най-големите опасности за теб ще дойдат, ако подцениш някой досейдиец.
Маккай се огледа, но не видя и следа от досейдийци.
Далеч отвъд пепелявия пейзаж, осеян с жълти храсти и кафяви скали, той забеляза мъглявите островръхи кули на Чу, издигащи се над каньона на реката. Топлите вълни караха въздуха да трепти над ниските шубраци и градът изглеждаше като омагьосан.
Маккай установи, че му е трудно да възприеме Чу в светлината на организирания от гауачините обучителен курс. Магическите кули с канелюри сякаш се издигаха към небето от мръсотията под тях, а там долу „човек може да купи всичко… абсолютно всичко“.
Помощниците на Арич бяха зашили в дрехите му голяма сума досейдийски пари и в същото време го принудиха да изслуша смразяващите кръвта напомняния да се пази от „всякакви показни прояви на необоснована заможност“.
Техниците, които се грижеха за вратите-трамплини, му изброиха накратко повечето от най-важните указания, добавяйки:
— Може да се наложи да чакаш няколко часа. Не знаем точно. Просто не се отдалечавай от тази скала, където ще бъдеш в относителна безопасност. Ние сме взели предпазни мерки и очакваме всичко да е наред. Не пий и не яж нищо, докато не влезеш в града. Първите няколко дни ще чувстваш гадене поради смяната на храната, но организмът ти трябва да се приспособи.
— Трябва да се приспособи?
— Дай му време.
Маккай ги попита от какво да се пази най-много, какви по-особени опасности крие Досейди.
— Стой настрана от местните. Контактувай само с хората за свръзка. И най-важното, не си и помисляй да заплашваш някого.
— А ако ми се доспи и задремя?
След като разгледаха тази възможност, гауачините казаха:
— Знаеш ли, това ще бъде може би най-безопасният вариант за теб. Логично е да се предположи, че всеки, който се осмели да спи на открито, има дяволски добра защита. Съществува и известен риск, но това е неизбежно на Досейди. Местните ще бъдат изключително предпазливи към всеки, който спи на открито.
Маккай се огледа отново.
Иззад скалата дойдоха пронизителни подсвирквания и приглушен скърцащ звук, напомнящ триене на дърво в пясък. Той надникна зад нея, за да открие източника на тези шумове. Подсвиркването бе дело на един жълт гущер, почти с цвета на шубрака, сред който се бе скрил. А скърцането идваше от посоката, която бе привлякла вниманието на влечугото. Вероятният източник на звука бе някаква малка дупка под един храст. На Маккай му се стори, че гущерът проявява твърде бегло любопитство към самия него. Сетивата му бяха съсредоточени главно в посока на дупката и идващия от нея шум.
Нещо в тъмната пролука се раздвижи.
Гущерът се приведе и продължи да подсвирква.
Едно абаносово създание с големината на човешки юмрук изникна от земния отвор, стрелна се напред и в следващия момент видя клопката. Разпери светкавично крила и подскочи нагоре, но бе твърде късно. С изненадваща за Маккай бързина гущерът се спусна напред и се сви на топка около жертвата си. В стомаха му се отвори процеп, който обгърна животинчето. С едно последно изскърцване то изчезна в тялото на влечугото.