— Кой ме вика?
Думите докоснаха слуховите му центрове, но не и ушите.
— Името ми е Маккай, приятел на Фани Мае. Ти ли си кейлбанът на Стената на Бога?
— Аз съм самата Стена на Бога. Да се преклониш ли си дошъл?
Маккай се озадачи. Да се преклоня? Проекцията на този кейлбан беше ехтяща, необозрима и нямаше нищо общо с живото любопитство, което винаги бе усещал във Фани Мае. Опита се да възстанови онзи първи ясен образ. Характерното за контактите с кейлбани вътрешно сияние отново се появи. Може би тук наистина имаше нещо култово. Човек никога не можеше да бъде абсолютно сигурен какъв смисъл влагат кейлбаните в казаното от тях.
— Името ми е Маккай, приятел на Фани Мае — повтори той.
Блясъкът в съзнанието на Маккай поотслабна.
— Но ти се намираш на досейдийска вълна.
Това бе познат начин на комуникация и Маккай можеше да се облегне на предишния си опит, с надеждата да бъде разбран поне донякъде.
— Позволява ли Стената на Бога контакт с Фани Мае?
Думите отекнаха в главата му:
— Един кейлбан, всички кейлбани.
— Желая да говоря с Фани Мае.
— Не си доволен от сегашното си тяло?
В този момент Маккай почувства тялото си, треперещата плът, мъртвешкия транс, който съпътстваше контактите с кейлбаните и тапризиотите. Въпросът бе лишен от всякакъв смисъл, но трансът бе реален и съществуваше опасност връзката да прекъсне. Маккай бавно си запробива път обратно към изплъзващото се мисловно присъствие.
— Аз съм Йори Х. Маккай. Кейлбаните са мои длъжници.
— Всички знаят това.
— Тогава изпълнете дълга си.
Той зачака, опитвайки се да подтисне напрежението.
Сиянието в главата му бе заменено от нечие ново присъствие. Вмъкна се в съзнанието му като нещо дълбоко познато — без да влиза в пълен контакт, а по-скоро играейки си с онези пластове на мозъка, които интерпретираха звуците и образите. Маккай разпозна това ново присъствие.
— Фани Мае!
— Какво искаш, Маккай?
Това беше доста директно начало на комуникация за един кейлбан. Забелязвайки това, Маккай отговори още по-директно:
— Нуждая се от твоята помощ.
— Обясни.
— Мога да бъда убит тук… ъ-ъ, възможно е съществуването на моята концентрична точка да бъде преустановено на Досейди.
— На досейдийска вълна — поправи го тя.
— Да. И ако това се случи, ако загина тук, моите приятели в Главната Централа… вълната на Главната Централа… трябва да получат пълен запис на мислите ми по време на смъртта.
— Това е във възможностите само на тапризиотите. Договорът с Досейди забранява тапризиотите.
— Но ако Досейди бъде унищожена…
— Договорът не предвижда преустановяване, Маккай.
— Не можеш ли да ми помогнеш?
— Ти искаш съвет от Фани Мае?
— Да.
— Фани Мае е в състояние да поддържа контакт с Маккай, докато той се намира на досейдийска вълна.
Постоянен транс? Маккай бе шокиран.
Това не й убягна.
— Няма да има транс. Свръзката на Маккай, известна на Фани Мае.
— Мисля, че не бива. Нищо не трябва да отвлича вниманието ми, докато съм тук.
— Лош избор.
Маккай долови в думите й раздразнение.
— Можеш ли да ми подсигуриш лична пространствена врата…
— Не, ако краят на концентричната точка е близо до края на досейдийската вълна.
— Фани Мае, знаеш ли какво правят гауачините тук, на Досейди? Тази…
— Кейлбански договор, Маккай.
Очевидно разговорът й беше неприятен. За момент бе забравил за моралните задължения на кейлбаните. Договорът с Досейди несъмнено съдържаше клаузи, забраняващи даването на информация за онова, което ставаше тук. Маккай се почувства обезсърчен. Прииска му се на часа да напусне планетата.
И това не убягна на Фани Мае.
— Сега Маккай може да напусне Досейди. Скоро няма да може да напусне в собственото си тяло/точка.
— Тяло/точка?
— Отговорът забранен. Забранен!
— Смятах те за моя приятелка, Фани Мае!
В съзнанието му се разля топлина.
— Фани Мае е приятел на Маккай.
— Тогава защо не ми помогнеш?
— Желаеш ли да напуснеш Досейди още в този миг?
— Не!
— Значи Фани Мае не може да помогне.
Вбесен, Маккай се зае с прекъсването на контакта.
Кейлбанът долови чувството му за безсилие и обида.
— Защо Маккай отказва съвет? Фани Мае желае…
— Трябва да вървя. Знаеш, че тялото ми е в транс докато контактувам с теб. Тук това е опасно. Ще говорим друг път. Оценявам желанието ти да ми помогнеш и твоята нова яснота на изказа, но…
— Това не е яснота! Много малък информационен вход, но вие, хората, не разполагате с повече параметри!
В думите й несъмнено имаше тъга, ала веднага след това тя прекъсна контакта. Маккай усети, че се пробужда, пръстите на ръцете и краката му трепереха от студ. Контактът с кейлбана бе забавил метаболизма му до опасно ниво. Отвори очи.